Любовното село в Пирина. Защо се казва Любовище?

Снимка: Infomreja.bg

В месеца на любовта са разказвани истории за младата, юношеска тръпка, за любовта между дълголетници, съхранили семейното огнище години наред, за новосъздадени семейства, които тепърва ще вървят по друмищата на радости и мъки.

Любовта обаче е и задружието между хората, успели да се обичат един другиго в тежки времена.

Заселено много отдавна с чисто българско население и през цялото робство не могъл да се засели нито един турчин. Това е село Любовище.

Името на селото е изпълнено наистина с любовта и уважението между хората. Името, разказва се в сборник от 1930 г., е възникнало, защото „жителите му са живеели много дружно, братски един с друг.“

Никое друго българско село, носещото подобно название, не е описано така. А каква по-чиста може да е любовта от тази към родината?

Името са проучвали немалко хора. Според академик Иван Дуриданов етимологията на името Любовища е от личното име Любо.

Най-разпространената легенда сред местните е за мома на име Люба, която живеела в горната махала на селтото. Красива, нежна и любовна била Люба. Годеникът ѝ имал дом в другия край на селото. Когато Люба отивала в къщата на избраника си, минавала през цяло село. Всички ахвали от красотата ѝ и нарекли Любовище на Люба.

В стария Юбилеен сборник четем още, че Любовище се намира в полите на Пирин планина, в района на Свети Врач. Свети Врач (Сандански) е селище, обособено като околия. Мястото носи това име заради лековития минерален извор, наречен „Аязмото“. Заради своите лековити сили е наречен Свети Врач (врач – лечител).

Къщите в Любовище са от дърво, камък, тухли и измазан плет, покрити са с обикновени керемиди. Домовете са етажни, с обор за добитъка и 1-2 стаи за живеене.

Главният поминък в началото на 20. век е бил земеделието, скотовъдството, характерно е тютюнопроизводството и лозарството. Нивите са били богато засети с царевица, пшеница и ръж.

Община Любовище, което сега е едно китно село, в състава си е имало и село Държавно. В Любовище имало не една църква, училище и община, твърдят още писмените източници. Според местните обаче храм в селото никога не е имало!

Днес към „любовното“ село се преминава през прословут тунел, вдълбан в мела. А виното е на особена почит.

Дали след век ще четем отново за него, ще покаже времето…. и любовта към родното!

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xf

FACEBOOK