Кръстю Панчев: Бягането прави хората щастливи!

Каузата му е да популяризира този спорт

Десетото състезание по планинско бягане и планинско колоездене Pirin run донесе на Кръстю Панчев, родом от гоцеделчевското село Мосомище, два медала – второ място при състезателите над 50 години и трето място при ветераните! Той пробяга в отлично темпо 13,5 - километрово трасе с почти 2 000 метра денивелация! Това е поредният успех на Кръстю, който от няколко години участва в състезания по дълго  бягане.

 

Господин Панчев, Участвате в изключително трудни състезания, които изискват отлична спортна форма. Кога поставихте началото на нейното изграждане?

Спортувам от дете, откакто се помня. Спортът винаги е бил част от моето ежедневие. Като юноша тренирах футбол в „Пирин“ – Гоце Делчев, под ръководството на Стоян Карталов. Футбол играех и в Мосомище, и в други непрофесионални отбори.

А кога започнахте да участвате в състезания?

От 5 години участвам в аматьорски състезания.  Един мой приятел от детинство ме подтикна към това. Започнах със страх, мислех, че ще съм последен…

Сега два или три пъти месечно участвам в състезания, най-често планински. Наричат се трейл състезания – бягане в планината. Има и друг вид планински състезания – скайрънинг. Буквално означава небесно бягане. Осъществява се във високите части на планините - над 2 000 метра, и в него има елемент на екстремност. Тези състезания се провеждат през лятото и рано наесен.  Участвам и в ултрамаратони – всички състезания, по-дълги от класическата маратонска дистанция 42,2 км.

С какви тренировки поддържате спортната си форма?

Тренирам 3-4 пъти седмично. Едни от тренировките са за бързина, други - за издръжливост. Когато правя вторите, избирам дълги маршрути – от Мосомище до Папаз чаир или поемам към хижа „Славянка“.

Любопитно е да разберем и какъв е режимът Ви на хранене.

Както за всички спортисти, и за мене храненето е много важно. Ние трябва да поддържаме оптимално състезателно тегло, което е доста по-ниско от общоприетото. Изчислява се, като от височината в сантиметри се извади числото 105.

Храня се балансирано, не прекалявам с нищо. Разбира се, не употребявам бяло брашно и бяла захар. Хляб изобщо не ям. Не прекалявам нито с месото, нито с млечните продукти. Ям месо 2-3 пъти в седмицата, най-често риба. Две трети от менюто ми за деня са плодовете и зеленчуците. Колкото до алкохола, в нашата гилдия си позволяваме само бира. И след състезанията, наградата в облозите обикновено е бира. Тя е и единствената алкохолна напитка, съдържаща протеини.

В деня преди състезание приемам много от така наречените бавни въглехидрати, които се съдържат в храни като боб, леща, нахут, киноа. През останалото време ги отбягвам.

На по-дългите състезания се харчат общо от 6 000 до 8 000 килокалории. Затова на места по трасето има така наречените подкрепителни пунктове, откъдето си вземаме енергийни барчета, гелчета на растителна основа, които дават бърза енергия, както  и други храни.

Вие практикувате и градско, и планинско бягане. Кое Ви доставя по-голямо удоволствие?

Голямата ми страст е планинското бягане. При него денивелацията е най-важна. Затова при някои тренировки минавам по няколко върха. Почти няма връх в Пирин над 2 000 метра, където да не съм се качвал. А за 2-3 години обиколих всичките около 150 езера в тази планина.

Разкажете ни за последното състезание, в което участвахте.

То беше от Банско до връх Вихрен. Включено е във веригата от състезания „Пет планини“, в която се изкачват най-високите върхове на петте най-високи  планини – Рила, Пирин, Стара планина, Витоша и Осогово. Изходният пункт е винаги най-близкият голям град. Започва се от Стара планина, но сега заради пандемията този поход беше отложен. Първи стана походът до Вихрен. Следващият ще е на 26-и юли и е Самоков – Мусала  - 21 километра и 2 000 метра положителна денивелация.

Състезанието до Вихрен беше първото, в което участвах от името на Работнически клуб „Спорт и здраве“. Досега се състезавах индивидуално.

Включвате ли се и в други планински състезания?

Участвам и в ежемесечните състезания от веригата trail series, които се провеждат целогодишно.

Най-популярното планинско състезание у нас е  „Витоша 100“ – 100-километрова обиколка на планината. Стартира в 00:00 часа през нощта и всички участници са с челници. Миналата година участвах в него и приключих обиколката за 13 часа.

Разбира се, зимните състезания са по-трудни. За тях се изисква по-добра подготовка. Натоварването е по-голямо и само най-коравите участват.

Зимните походи са най-често до планините в близост до София.

А доволен ли сте от класирането?

Аз участвам в класирането на ветераните – над 40 години. В него съм доволен, когато се кача на подиума, а в общото класиране – когато съм в десетката. Най-доброто ми постижение досега е второ място в общото класиране през 2017 година в състезанието „Пирин скайрън“

Коя е каузата, която Ви вдъхновява?

Да популяризирам бягането. И планинското, и градското бягане се развиват много бързо, а нашият град изостава по отношение на този спорт. Тук почти не виждам бягащи хора.

През 2016 година участвах за първи път в софийския маратон. Тогава около 400 души пробягахме 21 километра. Миналата година участниците бяха над 1500.

Ще дам пример и с Англия, където живях около година. Там хората масово тичат по улиците. Лично аз за тази една година участвах в около 15 състезания. Бях на маратони в Манчестър, Ливърпул, Честър.

Мога да направя сравнение между нашите и техните състезания. Тук има трима основни организатори, а там само в Манчестър са над 10. Чудиш се кое състезание да предпочетеш. Естествено, и нивото е доста по-високо.

А спортът се отразява изключително благотворно на здравето. Тези, които спортуват, са по-здрави, по-активни, по-усмихнати от останалите. Контрастът е очевиден!

Популяризирането на спорта на открито сред хората от Гоцеделчевско е цел и на РК „Спорт и здраве“. Затова се включих в него. Надявам се да успеем „да запалим“ за бягането млади хора. Това е моята кауза.

Какви качества трябва да има човек, за да практикува този спорт?

Трябва да е добре подготвен физически, за да преодолява с лекота постоянните спускания, изкачвания, понякога и чисто катерене. Много е важно и да няма страх от височините. Изпитанията по пътя са много, но и адреналинът е по-голям, така че преживяванията са несравними. Трябва да отбележа и факта, че състезанията изграждат характера ни в няколко направления: Правят ни по-волеви, по-търпеливи и по-честни хора.

Известно е, че хората в планината си помагат. На Вас случвало ли Ви се е да помогнете по време на състезание?

Веднъж помогнах на една млада състезателка, която беше припаднала. Сигурно не беше пила достатъчно вода по време на състезанието и беше получила така наречения хипогликемичен шок. Случи се в планината Осогово, на последните 500 метра от общо 26 километра. Един колоездач също спря и и дадохме вода. Тя се съвзе и тръгна отново, но прецених, че не трябва да  остава сама, защото в тая планина всичко е голо, няма сянка, и отново може да и стане лошо. Тогава загубих две места в крайното класиране, но това не е най-важното.

Явно е, че много обичате природата. Сигурно Ви боли, като виждате варварското ни отношение към нея.

Бих казал, че по душа съм еколог и наистина ме боли, като виждам издевателствата върху планината. Участвам в различни кампании за опазване на околната среда. Миналата година например се включих в кампанията „Спаси Пирин“, срещу разширяването на ски зоната над Банско. Направихме щафетен маратон от Черно море до София, по-точно до Министерството на околната среда и водите. Аз участвах по трасето от Черна Места до Разлог – 35 км.

Имате ли последователи?

Имам, но са малко. Досега съм „запалил“ няколко души. Мечтата ми е да сформираме Клуб по бягане, в който да се правят редовни тренировки. Знаете ли, веднъж престраши ли се човек да участва в състезание, му харесва и вече не се отказва. Състезанието се превръща в празник. Там има приятелска атмосфера. Всеки един е уважаван, няма значение на кое място е в класацията. Важното е, че има куража да участва. Затова е зачитан и аплодиран! Този спорт прави хората щастливи!

 

 

 

Снимки: личен архив

КОМЕНТАРИ

Поздравления за Кръстю Панчев и за автора на статията Юлия Баймакова10:36 - 07.08.2020
Поздравления за Кръстю Панчев - изключителен човек и спортист! Трябва да взимаме пример от него! Чакам с нетърпение да основе спортен клуб, за да кандидатствам за членство в него!
Код за сигурност, въведете кода 2cn