Преминаването през Кресненското дефиле е опасно, бог да пази шофьорите от висящи над главите им камъни по ГП Е-79, предаде БГНЕС. Десетки са сигналите на преминаващи през дефилето шофьори до Областното пътно управление за висящи по разкъсаните мрежи камъни в участъка от Е-79 пред Кресненското дефиле. Някои от тях се държат "на магия" и се показват през разкъсаните стари мрежи. Единият участък с нестабилни камъни е на 3 км след входа на дефилето откъм Симитли, а вторият - на метри след излизането от "Кривия" тунел, непосредствено преди Креснеските ханчета.
Кресненският пролом е един от потенциално най-опасните в страната от сеизмична гледна точка, тук на 4 април 1904 г. става най-силното регистрирано у нас трус с магнитуд от 7.8 по скалата на Рихтер. По северния склон на дефилето има видими разломи и големи сипеи. Камъни падат заради естествения процес на изветряване, от придвижването на дивите и пасящи домашни животни и растителността по сипеите.
23 декара мрежи са поставени в дефилето, но те решават проблема само при малките камъни. Големите нищо не ги спира, а и голяма част от старите мрежи, поставяни преди 20-на години са разкъсани от напиращите камъни. Трусовете от последните дни правят проблема с падащите камъни особено актуален. На два пъти през последните години дефилето бе затваряно заради свлачища - веднъж заради кално и веднъж заради скално.
Оставяйки настрана камъните, преминаването и шофирането през дефилето по начало си е рисково, най-вече заради острите завои, редуващи се с къси прави, на които безразсъдни водачи предприемат рискови изпреварвания. В дефилето има и два тунела, най-опасен е вторият -"Кривия", намиращ се в района на Кресненските ханчета. Наричат го "крив", защото е в завой и пътя променя посоката си почти на 90 градуса. Завоят в него не е с един постоянен радиус, а поредица от дъги, или т. нар. "кошова" крива. Навлизането в него с висока скорост води до тежки катастрофи.
В началото на 2008 г, смъртта си на входа му намериха трима мъже от София, които се забиха в цистерна, след като навлязоха с над 120 км/час в тунела с Фолксваген "Туарег". В тяхна памет на входа на тунела има венец с изкуствени цветя. Преди месец пък на най-опасния завой в дефилето загинаха други трима младежи - този път от Благоевград.
На изхода на тунела има и два паметника на трима загинали от камъни. Румънец, загина, след като ТИР отбива рязко вдясно, за да избегне удар с изпреварващ насреща му. Така кабината на товарния автомобил се удря в стърчаща от ската скала. Другите двама загиват от паднал върху лекия им автомобил голям камък.
Проблемът при катастрофите в Креснеското дефиле е, че почти няма обходен маршрут. Съществуващият четвъртокласен път през Брежани – Ракитна - Сенокос и Стара Кресна е тесен, по него могат да преминават само леки автомобили. В участъка от разклона на Е-79 за Стара Кресна до град Кресна няма никакъв обходен вариант. Така, когато на 5 декември 2010 г. придошлата река Струма отнесе пътя, той остана затворен за 2 седмици.
А за да се уверите за мащабите на Креснеския разлом, е достатъчно да видите Додевия вир зад "Кривия" тунел. Наричат го "пералнята", защото водовъртежът при придошли води е страхотен. Според поверието, два дни след труса от 1904-а, водите на Струма се изливали в пукнатината, минаваща сега под Кривия тунел. В бездънния вир има леки и товарни автомобили, паднали от стария път, преди прокопаването на тунела. В пукнатината са се спускали водолази, те описват среща с огромни сомове, дълги над метър.
Така че преминаването през Креснеското дефиле е рисково, то никога не бива да се подценява, водачите трябва винаги да са нащрек. До прокарването на лота от магистрала Струма. Но той е най-трудният за изпълнение заради тунелите, които ще бъдат прокопавани. /БГНЕС /
