Краят на евтината "Гражданска отговорност"

Снимка: Infomreja.bg, архив

В представите на повечето български шофьори задължителната "Гражданска отговорност" не е застраховка, а по-скоро досаден данък върху колата им. Затова и когато цената се вдига с над 50% от лятото насам и вече се говори за опасност от още покачване, и то в пъти, реакциите са гневни. И каквито и експертни обяснения, изпъстрени със сложни термини, да се дават и колкото и да се обяснява, че доскорошните цени от под 200 лв. са недостатъчни, за много хора, за които това е съществена част от разполагаемия им доход, дебатът се свежда до констатации като "обирджии" и "кожодери", пише "Капитал".

Това недоволство превръща проблема в политически, защото идва в много неподходящ момент. Инфлацията и високите цени на горивата вече предизвикаха протести, а с началото на зимата към недоволството ще се прибавят и по-високите сметки за отопление. Цената на гражданската отговорност обаче вече не може да бъде удържана ниска, без риск от фалит на застрахователни компании. Отсега нататък тя само ще става по-скъпа и властта може да повлияе единствено ръстът да не е в пъти.

Нагнетяващото се от дълго време напрежение в сектора избухна на няколко пъти през последната година. Последно фалитът на кипърския застраховател "Олимпик" с 200 хил. български клиенти коства поста на ресорния регулатор - зам.-председателя на Комисията за финансов надзор (КФН) Ралица Агайн. Новият взривоопасен шок в сектора се оказа внесеното в началото на ноември в парламента предложение за таван на обезщетенията за морални болки и страдания на роднини на загинали при катастрофи до максимум 20 хил. лв., и то само за най-близките. Реално то опитва да тушира възникнал през това лято проблем за застрахователи - съдебно решение, което заплашва сектора с непредвидени плащания на обезщетения по стари случаи за до пет години назад и потенциално достигащи над 1 млрд. лв.

Именно нуждата от компенсиране на тази сума може, ако не се намери решение, може да доведе до шокиращия скок на цената на задължителната полица до 1000 лв. според Асоциацията на българските застрахователи. Набързо внесените между четенията на други промени без дебат и разчет текстове обаче очаквано получиха етикет "Явно толкова струва животът според тях!". И съответно също така очаквано бяха торпилирани от премиера Бойко Борисов, който още през уикенда забрани на депутатите от ГЕРБ, преди да се проведе широк обществен дебат, да гласуват предложенията, формално подписани от председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова от ГЕРБ. С това шансовете за бързо решение, за каквото настояват застрахователите, не изглеждат големи. А гигантската заплаха за сектора е, че с бързо роящите се искове компаниите трябва да заделят резерви за покриването на тези обезщетения, което може да изведе някои до капиталов недостиг.

Върховното решение

До лятото на тази година застрахователите имаха един основен проблем: цената на "Гражданската отговорност" не бе достатъчна, за да покрива рисковете, особено по идващите щети от катастрофи в чужбина. Една от причините за това бе борбата им за завземане на по-голям дял от пазар, на който единственото, с което можеш да се конкурираш, е цената, а шофьорите нямат лична изгода и затова търсят най-евтиния продукт. Освен това застраховката винаги е била съобразена с доходите на населението, понеже ако е твърде скъпа, няма да може да постигне ефекта си, като обхване 100% от водачите.

И тъй като от тази застраховка компаниите отчитат загуби, през пролетта регулаторът в лицето на КФН реагира, като отправи остро предупреждение към индустрията. Последва бърза реакция и за няколко месеца цената на полицата се повиши плавно от 220 лв. средно за пазара до 330 лв., колкото е в момента. Това според специалистите слага край на притесненията по този въпрос.

В края на юни обаче Върховният касационен съд (ВКС) приключи двегодишно дело, с което създаде много по-голям от предишния проблем за застрахователите, защото обърка сметките им за броя на лицата, на които дължат обезщетение за преживени болки и страдания при смърт на пътя. Досега компенсация се полагаше само на най-близките на загиналия - съпрузи/родители/децата, но вече претенции могат да имат баби и дядовци, внуци и дори хора без роднинска връзка, които са имали емоционална връзка със загиналия.

Няма спор, че решението на магистратите е справедливо, европейско и съвременно, като отговаря на новите реалности. То обаче е принципно и съответно не се вълнува от икономическите последици за застрахователите. А освен това е и тълкувателно, което означава, че важи за всички случаи, за които не е изтекла законовата давност. Така върховното решение стана повод за изравяне от архивите на папки с досиета на мъртъвци от последните пет години и лавина от искове за обезщетения от по-далечни роднини.

За застрахователите това се превръща в проблем, защото пари за тези компенсации не са събрани - досега такъв разход не е предвиден в цената на полиците и такива резерви не са заделяни от дружествата. И единственият начин да се осигурят средства е през следващата реколта застраховки "Гражданска отговорност". Сметките на бранша показват, че ако прииждащите нови искове по стари катастрофи продължат да се трупат с досегашната скорост, а съдебната практика по първите приключени дела се затвърди около пилотните решения, застраховката ще трябва да скочи тройно още в началото на следващата година. Предвид ниските доходи в България и силната привързаност на българина към личния му автомобил това несъмнено вещае бунтове. Във вече изградената традиция предупреждението беше масово разчетено като "Застрахователи плашат с 1000 лв. гражданска".

Пир за гробарите

Само по себе си решението на ВКС можеше и да не отприщи толкова голям проблем - в това да осребриш скръбта си има и морален елемент. Освен това едва ли можеше да се очаква близки на загинали в катастрофи преди години да съдят застрахователите за обезщетения. Това обаче е факт благодарение на усилията на според застрахователите 9 адвокатски кантори, наричани жаргонно "гробари", които са се активизирали в търсенето на клиенти и са превърнали този казус в свой основен бизнес. Опирайки се на незнанието на клиентите си, те събирали за себе си 50% до 80% от присъденото обезщетение. Правещите бизнес със страданието на хората обикалят опечалените с визитки по гробища и болници, изградили са мрежа от информатори в полицията, застрахователните компании и съдилищата, използват неправителствени организации, които се афишират като работещи за справедливост и пътна безопасност. Най-често на предложенията им откликват нискообразовани хора от малцинствата по сведения на застрахователите.

И ако досега потенциалната им клиентела на катастрофа е била средно по 2.5 души, то сега тя рязко набъбва до над 5. Куриозен е случай, в който се заведени 11 иска за обезщетения от името на роднини. "Застрахователите се борим от години. Постигали сме временно спиране на адвокатски права, но така и не сме намерили начин как да изкореним тази практика. Решението на ВКС просто отвори тази врата за тях още по-широко", споделя Светла Несторова, председател на Асоциацията на българските застрахователи (АБЗ) и изпълнителен директор на "Булстрад Живот".

В опит да предотврати съвсем реална криза браншът предложи драстични мерки, като най-важната от тях са временни лимити на обезщетенията за нематериални щети до изработването на единна методика. Целта е да се демотивират "гробарите", чийто материален интерес би намалял чувствително. Тъй като обаче проектът бе внесен в парламента изненадващо, някак тихомълком и без обществен дебат, а също и заради някои спорни моменти в текстовете, той бе възприет като опит за слагане на цена на живота, като доста тенденциозно някои се разпалиха по числото 20 хил. лв. Причина нещата да се случат точно по този начин има и тя е в неизпълнените обещания на ключови политически лица, с които от месеци се консултира необходимостта от действия. А сред бурната обществена реакция, че някой се опитва да сложи цена на живота и да налага геноцид над почти 3 млн. шофьори с цената на "Гражданската отговорност" от хиляда лева, стои неразбиране.

Застраховане for dummies

От коментарите в медии и социални мрежи, включително на юристи, стана ясно, че масово хората не правят разлика между материални и нематериални щети. Поставяйки лимит на компенсацията за преживени болки и страдания, застрахователите не се освобождават от отговорността да платят всички останали разноски, съпътстващи един инцидент: да възстановят щетите по ударения автомобил, ако може да се поправи в сервиз или да платят за покупката на нов, да осребрят разходите за лечение на пострадалите в инцидента, да осигурят средства за издръжка и образование на децата, ако родителят им е загинал и с това е загубен доход в семейството. Това са материалните щети, които е нормално да са с по-голям дял от общата сума, която се изплаща при инцидент.

Такова е разбирането и в регулатора. Владимир Савов, който е член на КФН и изпълнява длъжността заместник-председател, ръководещ "Застрахователен надзор", обясни че комисията не е консултирана за конкретните предложения, а принципно е подкрепила, че трябва да се търси решение на проблема, което е логично да е в подобна посока. "Ако не се предприеме нищо, означава да се защитят интересите на една сравнително ограничена група и да се ощетят огромната част от застрахованите с по-висока цена на полицата. Дългосрочно посоката, в която трябва да се върви, е да се придава по-голяма тежест на изплащането на обезщетения за икономически загуби и компенсиране на пропуснати ползи за роднините на пострадали. Те за разлика от моралните щети при загуба на близък са по-лесно измерими и могат да се остойностят", каза той пред "Капитал".

Според депутата от ДПС Йордан Цонев обаче ролята на КФН не може да се изчерпва с това и тя е трябвало да представи актюерските разчети, които да покажат дали размерът на изплатените обезщетения се покрива от размера на премиите в рамките на един застраховател и в рамките на целия сектор. "В крайна сметка затова има регулатор, затова този регулатор е независим - за да контролира тези процеси. Работата на регулатора не е само да регулира резервите и активите по изискванията на европейския регулатор. Той трябва да регулира цени, нива на застраховки, трябва да има методика за определяне на обезщетенията и тази методика да се ползва от съда. Това трябва да се свърши и няма нужда то да се прехвърля на парламента. Защо тогава е този регулатор", обясни Цонев.

Тъй като методика или принципи за присъждането на нематериални щети в България няма, съдилищата са възприели определянето на суми "на калпак". Така с години в обществото е градена представата, че при катастрофа се дължи нещо като кръвнина. Това размива границата между убиеца с брадва, който съсича съселянина си в свада, и шофьорът, който за миг невнимание губи контрол над автомобила и причинява смърт. В единия случай говорим за криминално деяние, докато в другия имаме застрахователно събитие с икономически последици, които застраховател се е ангажирал да покрие.

Мерки за доработване

Дори и да е ясно каква цел се преследва с пакета от предложения за поправка на Кодекса за застраховането (КЗ), той има спорни моменти и очаквано навлича критики (виж карето). Най-съществената от тях е по линия на текста, който въвежда лимитите със задна дата, тъй като това може да се окаже в противоречие с конституцията. Възможно е в хода на дискусиите този текст да бъде оттеглен. Също така има шанс предложените суми да се увеличат, на което застрахователите биха били склонни, тъй като най-малкото ще им даде търсената предвидимост на очакваните разходи. В момента схемата копира едно към едно лимитите в Чехия, а подобно определяне на обезщетения за нематериални щети по таблица има още в Австрия, Великобритания, Германия, Дания, Италия, Румъния, Франция, Холандия, при това лимитите на някои места са доста по-ниски от това, което се присъжда в България (почти 120 хил. лв.), така че това също може да бъде защитено пред депутатите.

Не бе записано в първоначалния текст, но може би ще се появи като редакция това, че лимитите ще бъдат временна мярка до изработването на единна методика за присъждане на нематериални щети. Ангажиментът за това е възложен на Гаранционния фонд на българските застрахователи, който ще трябва да изготви проект до шест месеца и да го съгласува с Комисията за финансов надзор, Министерството на здравеопазването и Министерството на труда и социалната политика. Предвид факта, че регулацията ще обхване целия състав на гражданската отговорност, срокът е изключително амбициозен, но по-важното е, че дори и да има закъснение, така нещата се задвижат в правилната посока.

Шанс за достигане на някакво решение след дебат има, доколкото иначе благодатната тема не беше подхваната нито от надпреварващите се по популизъм коалиционни партньори на ГЕРБ, нито от опозицията. Критиките откъм лидера на БСП Корнелия Нинова бяха не по същество за непосилната цена за електората, а за непрозрачното внасяне на проекта. Според Йордан Цонев трябва да се произнесат юристи дали може да се приеме текст, който да каже, че щетите по тълкувателното решение на ВКС се отнасят след влизането му в сила. "Имаме три варианта за решаване на проблема. Или ограничаваме обхвата на действие на закона на лицата, които могат да претендират за обезщетение, или увеличаваме сумата на застраховките. Третият вариант е да оставим пазара да реши колко ще струва гражданската отговорност и той ще се намести, смятаме реално, но това решение е малко хазартно с оглед на това, че застраховката се прави обикновено веднага след новогодишните празници", каза Искрен Веселинов, зам.-председател на парламентарната група на "Обединените патриоти".

С риск да развалим празничното настроение обаче трябва да ви кажем, че времената на евтината "Гражданска отговорност" вече са в миналото и дори браншът да получи всичко, което иска, цената няма да падне, а много и вероятно ще надхвърли сегашните си нива. Ако политиците не искат да дразнят електората с нови поскъпвания, те ще трябва да мислят по-дългосрочно и всеобхватно с визия как да намалят катастрофите по пътищата. Това обхваща и неща, свързани със застраховането, като въвеждането на дългоочакваната система бонус-малус, която да стимулира шофьорите да са изрядни. Но включва и много по-всеобхватни мерки като по-добра инфраструктура, контрол на изправността на автомобилите и изкореняване на корупцията по всички нива от получаването на шофьорски книжки до почерпката вместо глоба за превишена скорост. /Капитал/

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода a2g