Когато боклуците са много, но пътят към смъртта е само един

Снимка: Infomreja.bg

Коментар на репортер на ИНФОМРЕЖА

Когато боклуците са много, но пътят към смъртта е само един.

Тази седмица е рекордна по зловещи събития. Горящото депо на Кольо Илиев нажежи като котлон асфалта на АМ „Струма“. И тук си дадох равносметка за една тъжна поредица… по редицата на труповете.

Откриха предсрочно „Струма“ при Дамяница – стана зверска верижна катастрофа с един трагично загинал и много ранени. Приличаше на клането по време на Африканска чума. Човекът беше слязъл да покаже опасността - убиха го. Идеалната метафора!

След ПТП-то взеха, че светнаха да светнат табелите, на които сега постоянно пише, че има опасност от намалена видимост. То може да е ясно, но надписът си стои – е, така, за всеки случай, защото преди това стана най-лошото. Нали така се прави - първо смърт - после мерки!

Откриха и трасето между Зелен дол и Полигона – то па взе, че се развали, та го спряха. За щастие без жертви.

Оправиха и този проблем и ето ти една планина с боклуци. Зловеща картина – все едно баири от лекарства, като рай за наркоманията и опиянението с власт. Даже не мирише на гадно в това депо, а само има някакви лекарства с латински надписи, които са тонове – буквално! Едни блистери на бали сложени едни върху други и много, много лъжи, натрупани във времето.

И изведнъж, не щеш ли, се появи от небето огън – като оня на Прометей, и подпали ония камари. Кольо казва, че трасето на магистралата върху тях си било строено. Е, да, правени му били предписания да разчисти, ама то огънят свърши работа.

Умишлено било от конкуренция, но то можем да кажем, че може да е и умишлено от зор да не те глобят – казвам само!

Не размекнатият мост обаче е трагедията – бетон се налива, пътища се правят, по аналогия на думите на обраната Моника Валевриева: „Пари се изкарва, бижута се купуват“.

Трагедията е, че знаци няма – в тая държава няма кой да те упъти някъде да тръгнеш, ей така, да ти посочи верния път, щото го убиват! 

Едно сръбско семейство си отиде – объркало пътя, защото магистрала няма сега край Дупница.

От трима – двама са загинали, а аз да питам опонентите – то за живия живот ли е оттук насетне.

Какво правят институциите – правят предписания, анализи, мерки, глоби, документи, сигнали, защото преди това не са видели, че има тонове лекарства в депото. Те били празни опаковки – ама как да са пълни като статистиката показва, че народът е болен. Даже децата му умират - на по няколко месеца, на по няколко години, хвърляни от мостовете от бащите си, изнасилвани от батковци, докато майка им е маркирана като крава с етикет "жертва на домашно насилие". Северин сега изнасилва малките, след като запуши устата на "свободното слово".

И "добре, че са" тези масови убийства, серийни изнасилвания и поредица от огньове, че са научим за село Ощава, село Сотиря, Костенец, Нови Искър... Моя страна, моя България!

И през година стават тия пожари трагични – 2017 Кресна – 2019 – Дупница, докато един ден всичко не пламне и се разтопи, и земята го погълне, заедно с един милион трупове по пътищата все едно сме 1945 г. Прах при прахта, пепел при пепелта... Втората световна война изглежда зловещо по-красива от гледката на Негорите, Неживите, Неселата.

Не, мерси, не искам да участвам в тоя цирк - едни страдат, че така станало, други се възбуждат от дима и кръвта, трети са на море...

Автор: Александра Димитрова

 

"Стената на славата"
При Дамяница
При Кочериново
Лек в празна опаковка

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода ae5
loading...