Якоруда прокуди местния си ентусиаст Светослав Похлупков. Вместо деца от родопското градче, талантливият треньор учи на ски и плуване германчета и австрийчета
Светослав Похлупков е роден през 1958 г. в Якоруда. Завършил е средното си образование в Техникума по електронна техника в София с най-висок успех от създаването на учебното заведение до този момент - 5,97, и първо място в олимпиада по родознание. Бил е възпитаник и на Държавния институт на съобщенията и ВМЕИ „Ленин“, сега Технически университет, със специалност „Радио-телевизионна техника“.
Работил е в НИИС – към Министерството на съобщенията, има и множество командировки към Българския технически център в Москва. Бил е дългогодишен кореспондент на вестник „Вяра“, с многобройни статии и пътеписи. През годините е тренирал плуване към СК „Академик“ и е участвал в различни първенства. Заемал е и престижни първи места. Има присъден от СК „Славия“ първи разряд.
Любопитни моменти от богатата му биография са неколкократно преплуване на река Дунав, походи с лодки и лодководене по река Дунав с организатор Евгени Динчев. Тренирал е ски и има участия в няколко състезания. Завършил е и школата „Мальовица“, ПСШ „Христо Проданов“ – ски учител и туристически организатор, както и ски съдия. Участник е в няколко републикански студентски състезания по спортна гимнастика.
Тренирал е пистово колоездене, радио-пеленговане – „Лов на лисици“, радиолюбител и притежател на професионален първи клас по радиотелеграфия - с много награди. Бил е ръководител на радио клуб, водел е и военно донаборната подготовка към 6-и район София по радиотелеграфия.
Към института от страна на профсъюзите е организирал децата на колегите му за тренировка на кънки. Организатор е и на многобройни ски прояви.
Впечатляваща биография, г-н Похлупков. С всестранни умения, занимания и увлечения сте. Изпуснахме ли нещо от нея?
Имах и страст към летенето и я постигнах. Станах парапланерист. За нещастие обаче през 1996 г., при приземяване, получих колапс и пострадах тежко. Имах счупени пети и крака в долната част, пукнати ребра. В клиниката в Разлог казаха, че ако остана там, ще ми отрежат краката и благодарение на това, че по онова време имах софийско жителство (защото доктора ми поиска паспорта да види защо съм дошъл в София), ме приеха веднага в Пирогов, където ми сглобиха краката със седем Киршнерови игли по 13 см . По-късно се свързах с големия якорудски лекар д-р Сашо Асьов, който ги извади и пое по-нататъшното ми лечение.
Тогава бяха години на икономическа разруха в страната и до София ме откара моя приятелка с колата ми. Тя никога не бе карала кола дотам, а откакто бе извадила книжка, сигурно бяха минали 10 години, но без да шофира... За болкоуспокоение получих един аналгин. След операцията никакви болкоуспокояващи и при молба към медицинската сестра, тя ми отговори, че имало един като мен и е хвръкнал от третия етаж на болницата… Наложи се да намеря приятел, който я завтече по стълбите, даде й пари и тя дойде да ми сложи някаква инжекция. И така няколко пъти, с парите...
Родителите ми донесоха сокове и ядене, защото бе мизерия. След това повече сокове не видях, всичко изчезна. Някакви се бяха били и ранили, та нямаше места в болницата… Изнесоха ме в коридора, а след четвъртия ден ми казаха: „Отиваш си вкъщи. Три месеца няма да стъпваш, след това ще дойдем да ти махнем шушоните и ще ти сложим гипс“. Така минаха почти 10 месеца, повечето от които прекарах в Якоруда.
С първото ходене до София ми откраднаха колата – както и да го мисля, бе полицейска акция или ако е много силно казано, връзка с полицията. Тук историята е дълга и е предмет на друг разговор…
Вложихте много усилия, хъс и любов в обучението на деца от Якоруда по ски и плуване. В спортните среди Ви наричат „местният ентусиаст от Якоруда“.
От 2004 г. започнахме с децата на Якоруда солидни тренировки по ски, а лятото – по плуване. Имах много талантливи деца, но от българска страна нямаше никаква помощ за субсидии и намалени цени за тренировка. Помощ ми оказа тогавашният кмет на Якоруда Исмаил Цикалов. Имаше гранични проблеми при вноса на ските и той намери начин те да бъдат внесени.
Цикалов спонсорира някои от състезанията на децата като Държавното първенство по триатлон през 2006 г. във Велинград. Бе спортен и деен кмет. При сегашния кмет Нуредин Кафелов също успях да направя някои вътрешни състезания въпреки неспортния му дух, като на трениращите деца им бе подсигурена една тренировка на Банско, както и наградите и медалите по плуване и ски на вътрешно градско участие, което организирах.
Развитието в областта на ските нарасна неимоверно и децата на Якоруда получиха първите си награди в престижни състезания като Салих Османов, Марго Ботушанова, Стиван Ройнев, Александър Парцов, както и малкият тогава Мариан Асьов, който в първия манш на едно от състезанията водеше първо място и само неопитността му в това първо участие го провали.
През 2015 година участвахме в 4 състезания от голям ранг. „Олимпийски надежди“ – гр. Благоевград – там бяхме спонсорирани с хотел и храна от организаторите, Купа „Петър Попангелов“, Купа „Самоков“ и Купа „Канари“. Децата се изявиха много добре при тази конкуренция и тренировки на малки писти от рода на Трещеник, Старина и Семково. Разходите за тренировка и път бяха платени от родителите. Ски лифт картите осигуриха организаторите на състезанието.
Това беше и краят – при спускането на Мариан Асьов. Тъкмо се готвех да му направя клип, когато ми звънна телефонът, че от ДНСК – Благоевград са дошли да ми бутнат гаража като незаконен. В това време като директор по незаконни строителства бе назначена г-жа Зоя Серафимова Попова – Месьова, жена на моя братовчед Тодор Месьов, прославил се като най-големия дървен бос в областта, а за мен най-големия крадец на дървен материал, успяващ все да се измъкне.
Близките ми са имали винаги родови търкания, когато мен ме е нямало и за да не си вдигат нервите, взех решение – след повече от стогодишно разделение на имотите да ги оградя с плътна стена – изцяло материала и работата от мен. При махането на телената ограда бях нападнат в гръб от Тодор Месьов, който ми счупи фабула на левия крак и го осъдих.
В това време жена му стана вече директор и с цел да си отмъсти, започна да пише до ДНСК, че гаражът и дървената лятна кухня в двора ни са незаконни, а за постройките в тяхната част извади удостоверение за търпимост. На съда казах, че нямам документи, защото това са постройки с устно разбиране между братята и са много отпреди 2001 година.
При няколкото ми посещения при кмета г-н Кафелов, той ме увери, че до бутане няма да се стигне, поне в неговия мандат, защото цяла Якоруда била незаконна и трябвало всичко да падне, а аз съм си бил на моя територия и по давност. Казах му, че искам и аз документ за търпимост, какъвто е разписал на г-н Тодор Месьов за неговия гараж, за бетоновата кухня в двора, за другия гараж, интернет клуб и дърводелска работилница. Каза да се успокоя, а от писмото от ДНСК-София, на които им изпратих служебна бележка за плащане на данъци ме увериха, че щом е преди 2001 г., постройката е „търпима“.
В момента на старта на малкия Мариан аз отново му се обадих, че са започнали да ме бутат, а той отново ме увери да съм спокоен. „Това няма да стане“, ми каза.
Когато се прибрах в Якоруда, целият ми багаж от гаража бе натоварен на един камион, ски, нов сърф, просто метнат така - между ски и щеки – надран, лодка, дъски за плуване, гуми от колата и багажа от малката дървена къща - единствената ни кухня на многобройните наследници от майчина страна (на всеки се пада по една стая) – хладилник, печка… и оставени на отговорно пазене в гараж на фирма „Строител“.
Кметът г-н Кафелов ми обясни, че бил подведен, което не можах да разбера. Как може да бъде подведен от един служител и как на едните се разписва документ, на другите – само думи. Каза, че щял да намери начин да ме компенсира. Съжалявал за случилото се...
Две години по-късно дворът е като след паднала бомба от войната, а градинката, за която мама толкова много се грижеше преди да почине и идваха от различни места да й искат цветя и да я снимат, е съсипана. Госпожа Зоя Месьова, доколкото разбрах е уволнена, но дали кметът е постъпил така достойно и мъжки… или прекалено е сгафила с просташкото си поведение…
Целият ми спортен такелаж, за който съм отделял от залъка си да го имам, е разпръснат по мазе, сайвант, стаи, таван и при некоректни условия се съсипва. Помощ за всичко това имущество не съм получил нито от общината, нито от федерациите, а само от моя джоб и наред с кражбите на колите ми стигнах до дълбоки кредити…
И какво се оказа – силните на деня в Якоруда прокудиха своя „местен ентусиаст“?
Откакто заминах, в Якоруда вече няма плуване, басейнът се съсипа, няма и ски. Обадиха ми се, че затворили базата на Трещеник. Лифтът не работел... Собствениците на базата се бяха запалили толкова много по развитието на ските, че се оформи и трасе за нова писта. Всичко се съсипа, някои от родителите на децата, които тренираха, заминаха за чужбина. Приятели ми казват, че в Якоруда е опустяло... Няма поминък, народът напуска... Спортната палата, за която се дадоха милиони, все още не работи, покривът й тече…
Обаждат ми се родители, че ако искам, щели да ми почистят двора и да ми възстановят гаража, казах им, че това е дело на кмета и той трябва да го направи – тогава мога да се върна.
В момента сте в Германия и там градите успешна кариера като ски инструктор.
Връзките ми с Германия са от 1990 – 1993 г. Благодарение на тях през 2000 година успях да получа едно голямо количество ски, а по-късно бях спонсориран от голяма немска фирма парично за закупуване на модерни ски.
Сега се радвам на перфектната организация в обучението по ски на деца в Германия и Австрия. Миналата година за първи път направих обучение тук, минавайки през съответните изпити. Гледаха ме като през лупа… Наслаждавам се на човешко отношение към мен от всички и радостта на децата. Получавам непрекъснати благодарствени SMS-и. Родителите ме издигат в култ. Работата ми е като на почивка, не съм и мечтал за такава...
Гледате ли към Якоруда, или пътят Ви към красивото родопско градче е затворен?
Боли ме за Якоруда. Обаждат ми се непрекъснато родители, искат да се върна и да подновя тренировките на децата по ски и плуване. Но при така стеклите се обстоятелства не мисля, че нещата могат да тръгнат наново. Толкова труд и усилия хвърлих и толкова злоба и завист срещнах. Сега някои ме оценяват, когато не съм там. Истината е, че този кмет съсипа всичко. Якоруда се срина...
