За втори път в Града на бозата - Радомир, се празнува под надслов "С боза, гозба и песен” и се посреща Празника на бозата, който се превръща в запазена марка на бозаджийския регион.
По инициатива на кмета Пламен Алексиев се възраждат традициите на бозаджийския занаят, който се проявява в Радомир преди повече от 150 години. Този занаят, който прославя града с най-вкусната и майсторски направена боза, води началото си от времето, когато бозаджии албанци от град Елбасан се преселват в Радомир, и по точно баш майсторът на бозата - Али Сербез, който се прочува с емблематичната си сладкарница за боза.
Посветените в бозаджийския занаят не само са издържали семействата си с боза, но и са привличали контета от столицата, които са посещавали Радомир за кисело-сладката напитка и са оставяли по някой и друг грош в града.
По-късно рецептата била толкова желана, че била открадната и занаятът започнал да се разраства и в околните села като Чуковец, Житуша, Кленовик, Извор, Жедна, Дебели лак и други.
Из цяла България вървяла мълвата за тази характерна радомирска боза и се знаело, че на радомирците едната ръка е по-дълга от другата заради носенето на тежките гюмове с боза.
По този повод на радомирци открай време им викат бозаджии и се носят смешки, вицове и легенди за бозата и тях. През 30-те години се пуска слух, че ще бъде построен бозопровод до столицата, тъй като радомирската боза била най-сладка и най-вкусна и без да се лъжем, и днес е така, има още някои тънкости, които сигурно само радомирци си ги знаят и не ги издават.
Един радомирец разказа разнасяла се легенда за бозата: "В прочутата сладкарничка за боза един ден влиза много красива жена. Бозаджията се зазяпал и си повтарял :„Хубава е…! Хубава е…!” А този, който чакал за боза, го ударил по врата отзад... Тогава бозаджията се развикал: ”Хубава е, хубава е ... бозата…”.
Неслучайно в центъра на град Радомир, пред читалището, е построен паметник на бозаджията от скулптора радомирец - проф. Евгени Кузманов, който представлява двуметрова статуя. Тя символизира поминъка на радомирци. Изобразен и засвидетелстван там е най-добрият бозаджия - бай Илия. Та този паметник е единственият паметник на бозаджията в света. Работилничката на Димитър Калгарийски датира още от 1880 г.
Празникът на бозата ще стартира от „Стойовата къща”, където ще бъдат показани подредените старинни съдове като музейна сбирка със старата технология на производство, както и старинни снимки и фотоси на първопроизводството и родоначалниците на бозата.
Интересен е замисълът на ръководството на Общината, като на празника ще сенаправи възстановка, както е било в миналото, и по-точно старата сладкарница на албанеца Али Сербез ще оживее...
Облечени в бозаджийски одежди, млади момци радомирци ще черпят с боза присъстващите из чаршията. Ще бъдат приготвени стотици литри боза за този ден, посветен на нея. Ще има надпиване с боза и който изпие най-много, ще получи награда от кмета на града, Пламен Алексиев, а официалните гости ще получат миниатюрна скулптура и реплики за бозаджиите, като ще имат и възможността да си побъбрят с радомирци за тяхната сладко-кисела напитка.
На тържеството е поканен и кулинарният корифей Иван Звездев, който ще се грижи за да бъдат почерпени гостите, народната певица Ана-Мария ще ги весели с местни народни песни и други такива и ще дооформи настроението на гостите.
Трябва да се каже, че и днес занаятът се поддържа от трима производители на боза в Радомирския регион, като единият от тях произвежда „Био-боза”, която се пие от любители на напитката и намира прием в цялата страна. Произвеждана от баш радомирец от 1.5 до 2 тона на ден.
Да правиш боза е изкуство, за което са нужни огън и страст и това изкуство най-добре се владее от радомирци. Организаторите на това емблематично тържество заслужено притежават емблемата на бозата и заедно с разливната резлива напитка ще разливат и други питиета, гозби и лакомства, съпроводени с песни и хумор, та да се чуди и мало, и голямо.
