Нека сведем глави пред героите и пред тяхната неувяхваща памет!
На 26.01.2021 г. се навършват 108 г. от Булаирската битка.
Ние, българите, винаги трябва да се завръщаме към своето историческо и героично минало, защото има какво да споделим със света за героичните подвизи на нашите деди и прадеди, които с нечуван героизъм обезсмъртяват името на България с 13-и рилски пехотен полк, с 22-ри тракийски пехотен полк, със седми артилерийски полк и др.
13 рилски пехотен полк под вещото ръководство на полковник Стефан Манов, чедата на Осоговието показват на света как трябва да се воюва за свободата на Отечеството с безсмъртието на Булаирската битка. При Кочани, Струмица, Дойран и Булаир полкът написва героични страници на българската военна история.
Това са най-героичните моменти от Балканската война, където невиждана храброст показват българи от Кюстендил, Самоков, Герман, Банско, Разлог, Благоевград, Дупница София, Босилеград, както и от техните околии, и от цялата страна. В глад и студ те играят хоро в окопите за да не замръзнат. Българинът Христо Богданлийски от с. Герман с една картечница влиза в неравна битка с турците.
Жестока безмилостна, кървава, героична битка с турците срещат победното тържество на своята мисия, като след залез слънце се оказва, че турците ще видят 6 000 трупа на своите войници и срещат погребани своите надежди. В превод Булаир означава намерено щастие, но дали е бил щастлив полк.
Стефан Манов, /както и всички др. участници във войната/след завоюването на победата с кървави битки и дадени жертви, проиграни от Великите сили с орязването на земите на България с Берлинския договор.
Нека сведем глави пред героите и пред тяхната неувяхваща памет! Нека с китка цвете почетем техният героизъм пред паметниците и паметните им плочи.
Красимир Каракачанов
Председател на ПП "ВМРО-БНД"