"Откровения на удивителни творци". Така е озаглавил деветата си по ред книга кюстендилският журналист и писател - 86 годишният Йордан Станков, който жертва зрението си, но успява да напише тази великолепна книга, която е с непреходна ценност за бъдещото поколение.
Това е неговата сбъдната дръзка мечта. За да се осъществи една такава лелеяна мечта са нужни не само дни и часове, безсънни нощи, месеци, години, но и голяма компетентност, труд, творчество, упорство и най-вече всеотдайност.
Всеки човек, който се ражда, още от първата глътка въздух, от първия поглед към небето, през детството към младостта и зрялата възраст, го повлича огромната буйна река на живота, наречена съдба. Към едни съдбата е благосклонна, към дреги - не. Житейският опит е доказал, че съдбата помага на смелите и упоритите, на последователните.
Деветата поредна книга на кюстендилеца Йордан Станков съдържа 55 интервюта с удивителни, ярки и неповторими руски творци, като заслужили народни артисти, писатели, художици, хумористи, певци, режисьори, лекари и много други личности, допринесли за развитието на науката и културата в Съветския съюз тогава.
Авторът е имал изключителния житейски шанс да се срещне и да интервюира творци светила като Елдар Рязанов, Юрий Никулин, Алескей Баталов, Елина Бистрицкая, Леонид Гайдай, Валентин Плучек, Сергей Образцов, Марк Захаров, Игор Илински, Георгий Менглет, Вера Василева, Фаина Раневская, Ростислав Плят, Андрей Миронов, Олег Табаков, Евгений Леонов,Аркадий Райкин, Сергей Михалков, Вячеслав Катьоночкин - създателят на „Ну пагади!”, и много други, които прославят руската култура и духовен живот.
”Срещите си с тези изключителни личности Йордан Станков, които носят духовна извисеност и морална чистота, която талантливо е предадена в неговите 55 интервюта.Това е особено важно в днешното време , когато все по-рядко имаме досег с такива представители на руската култура и наука, толкова необходима на всеки един от нас. Вярвам, че откровенията на тези изключителни интервюта ще бъдат посрещнати с интерес от читателите, и най-искрено поздравявам автора за неговият самоотвержен и безкористен труд", казва рецензентката на книгата Снежана Тодорова - и.д. председател на УС и главен секретар на СБЖ.
"Много съм впечатлена от материалите. Прочетох ги на един дъх, с огромна радост и наслада от възможността отново да се докосна до богатия духовен свят на тези изключителни личности, от които съм се възхищавала като студентка и от които съм се учила и продължавам да се уча и днес. Написаното слово има изключителна сила, то остава, тъй като пренася нашите чувства, мечти и надежди към бъдещите поколения", допълва тя.
Двегодишният престой на автора в Москва като редактор на вестник „Дружба”, широко пласиран в Съветския съюз, но който е излизал и на български език. Едно от най-големите достойнства на тези ”Откровения за удивителни творци” е, че авторът не парадира с многознайство, а говори с езика на фактите, като например за Вячеслав Катьоновчкин, който е получавал чували с писма от хиляди деца и преведен в 102 страни създателят на уникалния детски филм „Ну пагади!”, се казва, че малкото остроумно зайче е успяло да надхитри вълка.
Интересен факт е, че големият руски мултипликатор – „магьосникът от цеха за веселие” Катьоночкин е бил щастлив човек и числото 13 му е носело сполуки, въпреки че на дата 13 е бил приет за студент с билет № 13 и същата тази „фатална” арабска цифра виси на неговия дом. Интересен е и фактът, че създателеят на мултипликациония филм се е познавал с Доньо Донев и с кюстендилеца Иван Веселинов.
Интервюто с режисьора Елдар Рязанов доказва, че той не е от режисьорите, блеснал като комета и изгаснал, а с делата си доказва на света, че е „творец-епоха”.
За кинорежисьора Леонид Гайдай, Игор Илински казва: ”Много по-лесно е да разплачеш човек, отколкото да го разсмееш, но Гайдай го прави с лекота”. Сергей Образцов за него мнението е на Корней Чуковски, който казва: "... че той е единственият в света образцов човек, който отговаря на името си".
В интервюто с Валентин Плучек – директор и главен режисьор на Сатиричния театър и народен артист на СССР, се казва, че: ”Сатирата никога не се е развивала под комплименти! И пътят към комедията не е бил обсипан с рози. В интервюто с главния режисьор на „Театъра на младежта” се стига до извода, че истинският актьор трябва да бъде не само емоционално, но и биологически заразителен. За Вячеслав Спесивцев, Игор Илински споделя:” Спесивцев е роден, за да бъде режисьор.”
А за Елина Бистрицкая: ”Без взаимно емоционално доверие няма театър. Руфина Нифонтова, народна артиска от „Малий театър”, споделя в своето интервю с Йордан Станков: ”Актьорът е длъжен да бъде виртуоз във своята професия!”. За рицарите на смеха са обявени доказани киноактьори като Юрий Никулин, Аркадий Райкин - сатирикът с добро сърце, наречен приживе „Паганини на естрадата” и още „човекът с много лица”.
Следващият актьор Евгений Евстигнеев - прочут като майстор на епизода и детайла. Николай Озеров - народен артист, 45 пъти носител на званието ”Шампион на СССР”. Един от водещите актьори Георгий Менглет споделя: „От всяка роля, от всеки спектакъл зрителят трябва да се удивлява!”.
А за Андрей Миронов авторът възкликва: ”Той може всичко - от Хлестаков до Хамлет!”. Анатолий Папанов е наречен „майсторът на оптимистичната сатира”. И т.н. продължават интервютата с големите звезди и заслужили артисти на СССР.
Четейки тази книга, човек се обогатява и възпитава едновременно. Беседвайки с тези личности, Йордан Станков ни въвежда в едно изумително пътешествие из лабиринта на изкуството и из едно многообразно и интересно странстване. Той е и сатирик с интилигентно и професионално перо, което с усмивка се приема от тези читатели, които в неговите думи преоткриват своите слабости.
Авторът като че ли нито един значителен въпрос не е пропуснал да зададе и от всеки от тях лъха наблюдателност. Зоркото му око като че ли нищо не е пропуснало да отрази, с което да възвеличи поредния руски духовит представител на културата и изкуството.
Истински писатели има там, където има съвест и човечност, оригиналност и самобитност. Макар че житейската му свещ гори и от двата края, той продължава за столетието да мечтае. Казва: „Най-силна е оная слава, пред която вековете са безсилни".
