Вие сте единствените, които идвате тук тази година да почетете обикновения огняр от Книжната фабрика в Бараково – необикновеният български поет Никола Вапцаров. От много време насам на този паметник никой не е положил цвете, дори в деня на 75-годишнината от разстрела на поета никой не дойде, никой! Това сподели с горчивина преподавателят в Националната художествена академия Методи Панайотов – човекът, който с някаква странна, неистова и неизчерпаема енергия събира историята на своето родно Бараково и легендарните имена, свързани с него.
Със собствени средства и сили и единствено с подкрепата и разбирането на своя брат Иван той направи в дома си музей на прочутата Балабанова фабрика и Рилската железница, в който отдели специално място за родения тук Биньо Иванов и за Вапцаров. По-късно поради бюрократични причини и най-вече поради злостната недоброжелателност на хора, на чиито бизнес апетити безкористното му възрожденско дело пречи, уникалният музей бе затворен, а събраните в него експонати – преместени в музей на фабриката, който сега стои заключен.
Паметникът на огняра-поет Вапцаров е издигнат близо до входа на Книжно-мукавената фабрика, където– според някои, е произведена и хартията, на която Хемингуей е писал романите си. На стената на отсрещната сграда, превърната в читалище, има плоча за поета Биньо Иванов. Методи Панайотов посрещна голямата група кюстендилци, организирани за това посещение от ръководителя на клуб „Вяра, Надежда и Любов“ към читалище „Асклепион“ Страхил Данчев, чийто възрожденски дух също е неуморим.
Благодаря ви, че сте дошли тук – на това място вече никой не идва, ценностите на новото време сякаш пометоха и спомена за Вапцаров. Не си спомням отдавна пред този паметник да са дошли да се поклонят нито ученици, нито студенти, нито поети, пък за политици да не говорим, каза с тъга енциклопедичният Методи Панайотов, който знае буквално всичко за важните събития и хора по Рилското корито.
В кюстендилската група имаше и деца и докато техните родители и особено бабите и дядовците им със сигурност знаят наизуст стихове като „Ето –аз дишам, работя, живея и стихове пиша тъй, както умея“ или „ …но в бурята ще бъдем пак със теб, народе мой, защото те обичахме“, те може би за първи път именно тук чуха името на големия поет.
След като положиха цветя на паметника на поета, кюстендилци продължиха маршрута си към Рилския манастир.
