При разстрела си Никола Вапцаров е бил само ранен. Той е бил доубит от кап. Радев, който ръководи екзекуцията. Изглежда капитанът е изпитвал угризения, защото в началото на 1944 г. се самоубива. Това каза за БГНЕС уредникът на къщата му музей в София Катя Зографова по повод навършването на 77 години от разстрела на Вапцаров.
Тя припомня, че той, заедно с още петима, са били обвинени в тероризъм, а присъдата е издадена в изпълнение на Закона за защита на държавата, който тогава действа.
„Групата на ЦК на БКП, в която военна комисия е включен Никола Вапцаров, е била съдена за тероризъм. В случая говорим само за намерения, а не за реални терористични действия, които да утежнят положението на съдените. Законът за защита на държавата, който влиза в сила през 1923 г., непрекъснато се допълва с нови клаузи, последната от която позволява в деня, в който се произнася присъдата, тя да бъде изпълнена. Така и става, на 23-ти сутринта тя е прочетена, а вечерта и шестимата са разстреляни“, разкрива трагедията Зографова и добавя, че всички са очаквали да бъдат помилвани от цар Борис III, който прави това за други двама, но не и за тях.
„По време на процеса Георги Минчев, който е бил арестуван месец преди останалите, е бил жестоко инквизиран. Направил е признания, тъй като Гешев и полицията са знаели достатъчно за конспиративната им дейност. Минчев е показал краката си, които след инквизициите са били мораво сини чуканчета. Антон Попов пък е показал рани по главата си. Това те са направили, защото са смятали, че е възможно да се преразгледа делото и да се докаже, че признанията са дадени в резултат на тежки инквизиции. Това обаче не се случва. Присъдата е изпълнена“, разказва уредникът на музея и разкрива още една история.
Тя е свързана с Антон Попов, който получава разрешение да се ожени за Росица Манолова преди присъдата му да бъде изпълнена. Младоженците имат само 10 минути насаме, след което Попов е разстрелян. Последните му думи са, че това е съдебна грешка, за която някога инквизиторите ще си платят, – така и става.
Тя добави, че и самият Вапцаров също се моли за милост, и негови близки също пишат писма с молба за помилване, но това така и не се случва, и на 33 години майсторът на поезията е застрелян.
„Този процес е много суров и жесток. Обстоятелствата са били такива, че не е било възможно да има милост, от друга страна известно е, че Трайчо Костов е бил помилван благодарение на застъпничество на много хора пред царя. Павел Шатев също е бил помилван, въпреки че е бил част от солунските атентатори“, добави още тя. Солунските атентатори са борци за национално освобождение на българите в Македония.
Въпреки всичко, Никола Вапцаров и днес е жив в паметта на българите, защото той е един от модерните автори и новатор в своята поезия.
„Може би той е и един от най-превежданите съвременни поети. Това е един човек, който се самоопределя като антифашист. За това, че Вапцаров е човек с кауза и световен поет, ние никога няма да го изличим от паметта си, независимо от хейтърските атаки срещу него“, категорична е Зографова.
В доказателство на това, че известният също така и със стихотворенията си за деца Вапцаров е интересен и актуален днес , уредникът посочва новопоявилият се стенопис „Вяра“ върху калканът на къщата-музей на ул. „Ангел Кънчев“. Той е дело на роденият в Аржентина и уважаван в цял свят и Италия художник Франсиско Босолети.
„Вапцаров трябва да бъде четен по интелигентен и модерен начин и Босолети ни даде урок как трябва да го правим. Той ни отправи едно послание, което бих нарекла философия на преображението. Внушението, което прави със стенописа си, е да се превърнат негативите на битието и живота ни, от това озъбено свирепо псе, – в позитиви на нашето мислене. Невярата и безверието да се преобразят във вяра. Омразата да се превърне в любов“, тълкува Зографова.
Стана ясно още, че на 7 декември тази година се навършват 110 години от рождението на Вапцаров, а тази вечер от 18 часа в къщата-музей ще се проведе дарителска вечер. Част от нея е нов портрет на бележития поет.
