Какво символизира жезълът на българския патриарх?

Снимка: България

“Жезълът завършва с две змийски глави. В долната му част има втулка, за да бъде поставян на дълга дръжка. Змията, независимо че се свързва и с други божества, се приема за безспорен символ на Дионис, наричан още Сабазий. Той бил почитан и с нощни, и с дневни церемонии, при които поклонниците му, увенчани с копър и тополови клонки, размахвали във въздуха огромни червени змии. Намирането на жезъла е категорично доказателство, че светилището е на Дионис.” - проф, д-р Диана Гергова археолог от БАН обяснява за находката от светилище на Дионис на връх Острец над Велинград. 

Поразителна е приликата между тракийския жречески (свещенически) жезъл и българския патриаршески жезъл. Това е едно от многобройните свидетелства за приемствеността между орфизма и християнството и поредното потвърждение за това, че траки и българи са един и същ народ, изповядващ, откакто свят светува, вярата в Бога Слово – Дион-Исус (Дионисус/Дионисий/Дионис)

Изследователите на обекта откриват тракийската култова керамика във всички археологически пластове, съответстващи на различните етапи от фунционирането на светилището от възникването до края му в късната римска епоха, когато бесите приемат християнството. Според Гергова това показва, че култовата традиция е не само много продължителна, но и устойчива във времето.

Бесите стават ревностни последователи на християнството и го проповядват в една от най-чистите му форми. Религиозният живот на връх Острец продължава, но се мести на другия му “рог” – Гергевана. Там е открита ранна християнска базилика от V-VI век,по-късно преустроена в голяма църква, просъществувала до средата на ХVII век, когато е окончателно разрушена от турците. Но местните хора открай време ходят на Гергевана да правят курбани. От няколко години там се строи нов християнски храм с дарения.

“Бесите са жреческият клан на племето сатри. При траките е силна царско-жреческата институция. Бесите са преди всичко служители на култа, но именно техният жрец Вологез застава начело на въстанието им срещу римляните”, казва Диана Гергова. От района на светилището произхожда и желязно умбо (централна част на щит), украсено с бронз с позлата. Такива щитове са имали владетелите. Били дарявани в светилищата.

“Бесите са изкусни рудари. Те разработвали богатите сребърни и златни залежи в района, обработвали бронза и желязото. В района на светилището са развивали и металургична дейност, която също е схващана като свещена”, разказва Гергова. С това тя обяснява наличието на много фибули в различна степен на готовност, които откриват на Острец.

Източник: Българи

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 3ax

FACEBOOK