Има една дума – точна, кратка и болезнено ясна – парадокс!
Зад потъналата в кал история стои повече блясък, отколкото в модерното настояще.
Да се поразходим из Дупнишко-Кюстендилския регион, за да стъпим на вековните мостове, да се покаем в рухнала църква, да ни посрещне четирикрак жител в Божия храм.
Докато светът от джипа изглеждал по-положителен, то извън него – стъпвайки на асфалта се отронват и последните парчета от прясно положената настилка.
Има една дума – точна, кратка и болезнено ясна – парадокс!
По Невестинския мост са преминали милиарди стъпки за 6 века. Те са изгладили камъните, положени като настилка, но твърдостта им остава вечна. Докато именно мостове се превърнаха в отпадъчни диги, пътища падаха в незнайни пропасти към Долната земя, змейове рушаха скатове и отчупваха цели парчета като торта, Кадин мост остава. Остава, за да засрами всички строители, „откриватели“ и доброжелатели на българския народ, за които е важно „да остане още 100 години“.
И някъде там султанът, в чест на когото е изписано на арабски посланието на Кадин мост, се смее под мустак и си казва – „Моят 6-вековен мост е примерът как да останеш вечен във вечността“. Една от легендите гласи, че сянката на мома Струма е вградена в моста, та той е тъй здрав. Арките му и днес хвърлят нежна сянка на рибарите, нагазили почти до колене в реката.
Върху моста са положени камъни с човешки ръст, пренасяни и поставяни от човешка ръка. Сякаш и в Невестино се строили пирамидите!
Ако разходката продължи в посока Бобошево, по старото забравено от Горните дефиле, в крайпътния параклис „Свети Иван Рилски“ ще ви посрещне куче – кафяво. То охранява храма, има зъл вид на махаща от любопитство опашка и любопитни очи.
И приказката свърша до забравата.
През 12-и век е издигната църквата „Свети Тодор Стратилат“ край Бобошево. А през 21-ви век американците поставили над останките конструкция – навес, който да пази и малкото останали стенописи от водата.
Парадокс – помните ли думата, тя описваше именно днешното несигурно настояще и категоричното минало, останало в 9-вековните бои, изрисували Иисус на входа.
Той гледа всеки влизащ в останките, капки от ламаринения покрив благославят с „Добре дошъл“ пътника. В останките има запечатани лица на светци, направени така че да не се изтриват ни-ко-га.
А днес, простете Богове, за всяко камъче има министър, които вдига канарите, помества планини и изгражда, за да остане във вечността и да бъде надживяно от Кадин мост и останките от църквата при Бобошево. Защото историята учи… умните!
