"Ние тук, християни и мюсюлмани, си живеем добре, разбираме се. Това си е останало от времето"
В Деня на християнското семейство влизам в църквата „Свети Димитър“ в Корница. Тук са се събрали възрастни жени от селото. Седнали край напалената печка, те си приказват и хапват от почерпката, която са си донесли.
„На празник сме все тук. Чукне ли камбаната, идваме. Тук си ни е най-хубаво. Това е нашето Народно събрание“, шегуват се жените.
„Тя, политиката, да не се меси – отсича кака Дафина. - Тези на власт мътят водата. Ние за миналото не се интересуваме, за днес и за утре мислим. Какво ще разриват миналото?! Ние тук, християни и мюсюлмани, си живеем добре, разбираме се. Това си е останало от времето. На одуша например непременно подаваме на комшиите. На Великден радваме всички деца с червени яйца. И мюсюлманите не ни забравят, тачат ни.“
„Ние имаме магазинче и в него влизат всички, без разлика на вярата“, допълва Мария.
Това казва и Вайда Дрил, която също има магазинче. Тя и баба Елена Козмова са като сестри.
„Набрала грозде, ябълки, праз – каквото и да е, идва и ми носи. Направила баница, торта - пак носи. Аз също. Някой е закъсал за пари, услужвам, после ми ги връща. Така си живеем. Разбирателството е най-важното“ – категорична е Вайда.
От дума на дума спомените я унасят и тя разказва за пожара, при който горяла къщата на родителите ѝ. Спомня си как всички са били единни, не чакали пожарната, втурнали се да гасят и нямало нито един безучастен човек.
„Няма наше, няма ваше – продължава тя. - На погребения отиваме всички, на годове – също. А когато, да кажем, си на нивата и си свършиш работата, помагаш на другата жена, която и да е тя, та да си тръгнете заедно. Тук сме родени и израснали, няма какво да делим!“
Разбирам също, че самодейците от Корница на християнските празници гостуват на село Баничан. На Байрам пък е обратно.
Наистина, какво по-ценно от разбирателството! Само така животът е спокоен, без разпри, кражби и насилие. Като в хубавото село Корница!
