Жените от Абланица запретнаха ръкави за най-вкусния кускус

Емине Кукударева, Фатме Кутрева, Гюлезара Сопова и Неджибе Шерифова са едни от най-сръчните в Абланица, които помагат на всички свои близки да приготвят вкусен кускус, на снимката най-долу: Зейнеп Имамова, снимки: infomreja.bg

Полската работа приключи и жените от хаджидимовското село Абланица вече са в усилено приготовление на домашен кускус. Октомври е месецът за за приготвянето на вкусните домашни варива, които са традиционната абланишка кухня, прочула се и в Париж.

Трудна е технологията за вкусен абланишки кускус. Освен многото работа, в приготовлението трябва да се включат и немалко жени.

„Най-тежките процедури по приготвянето на кускуса възлагаме предимно на по-млади и по-здрави жени, защото преобръщането на материала изисква повече сили“, разказва пред ИНФОМРЕЖА председателката на местното читалище Зейнеп Имамова, която в документацията на читалището съхранява рецептите и технологиите за абланишките традиционни ястия.

В почти всяка къща наред със зимнината, абланишките жени традиционно си правят и домашен кускус. Събират се десетина жени, които със съвместни усилия правят вкусотията.

Един цял ден отделят за едно семейство, втори – за друго, и така почти цял месец в селото жените ни правят домашен кускус по изпитана местна рецепта, оставена от поколения майки и баби.

Това е и едно от любимите ястия на местните хора. С кускус домакините от с. Абланица готвят невероятно вкусни блюда, както за десерт, така и за основни ястия.

„Традиционно след сваряването го запържваме с уханно домашно краве масло и червен пипер. Например кускус готвим с кайма, телешко или агнешко месо. Също и с различни зеленчуци, така че сме си сътворили поне десетина варианта за разнообразяване на семейното меню през зимата. Приготвяме го в големи количества, а самият кускус можем да съхраняваме с години“, коментират жените от местното читалище, които предоставиха технологията за читателите на ИНФОМРЕЖА.

Още от вечерта, преди правенето на кускус се приготвя така наречения заправак. Отсява се царевично брашно с едро сито, смесва се после с малко бяло брашно и се сипва половината от него в дървено корито, приготвено специално за правене на кускус.

В специално гюмче или чайник се налива подсолена вода. Сядат две млади и здрави жени от двете страни на нощкувата и започват да прехвърлят по малко от брашното ту на едната страна на ношкувата, ту на другата, като постоянно сипват по малко вода, за да се получат дребни зрънца от брашното. През това време се сипва и останалото брашно по малко. Така приготвеният заправак се оставя прострян на чист чаршаф за другия ден.

На сутринта започва истинското правене на кускус. Той винаги се прави от  момичета или млади жени, защото е трудна и тежка работа. Сядат от двете страни на нощкувата. Сипва се малко от заправака и започват да го прехвърлят с ръце от едната страна на нощкувата, като с едната ръка загребват по малко от заправака, а с другата се трие по дъното на нощкувата.

На определени периоди от време се слага по малко брашно и се полива по малко вода.. Това се нарича хранене, за да се получат по-едри зърна. След като се получат достатъчно количество едри зърна, започва така нареченото „извиване”. Постоянно се прехвърля от едната страна към другата, като се загребва по малко с едната ръка, а с другата се трие по дъното.

Със специално решето, направено от кожа, се отсяват зърната, което представлява полуготовият кускус.

След като се направи достатъчно количество, се преминава към изпичането му. В голям казан се прави скара от летви на височина 2/3 от дъното на казана. На височина 1/3 от дъното се налива чиста вода, в която се пускат 5-6 ореха, за да се следи наличието на вода в казана.

Над скарата, около казана се поставя малко едра слама, за да не загори специалният месал /чаршаф/, в който се слага кускуса. Уплътнява се хубаво в страни около казана, за да не излиза парата, а да минава през кускуса. Това количество, с което се зарежда казана и се пече - се нарича кивгир.

След като се изпече за около 30 минути се изкарва и се разтрива на отделни зрънца. Пресява се с едро решето, за да се отделят най-едрите зърна, така наречените мамулки. Разстила се на чисти чаршафи и се суши 2-3 дена на слънце. Прибира се на чисто и сухо място и вече може да се готви за храна в продължение на 1-2 години, като се вари в подсолена вода и се прави запръжка от масло.

Когато вече е изпечен и докато още е топъл, е много вкусен за консумация и всички от голямата седянка задължително си похапват от него.

Особено вкусен е, когато се гарнира с орехови ядки, споделиха още жените от Абланица.

 

Емине Кукударева, Фатме Кутрева, Гюлезара Сопова и Неджибе Шерифова са едни от най-сръчните в Абланица, които помагат на всички свои близки да приготвят вкусен кускус, на снимката най-долу: Зейнеп Имамова, снимки: infomreja.bg
Емине Кукударева, Фатме Кутрева, Гюлезара Сопова и Неджибе Шерифова са едни от най-сръчните в Абланица, които помагат на всички свои близки да приготвят вкусен кускус, на снимката най-долу: Зейнеп Имамова, снимки: infomreja.bg
Емине Кукударева, Фатме Кутрева, Гюлезара Сопова и Неджибе Шерифова са едни от най-сръчните в Абланица, които помагат на всички свои близки да приготвят вкусен кускус, на снимката най-долу: Зейнеп Имамова, снимки: infomreja.bg
Емине Кукударева, Фатме Кутрева, Гюлезара Сопова и Неджибе Шерифова са едни от най-сръчните в Абланица, които помагат на всички свои близки да приготвят вкусен кускус, на снимката най-долу: Зейнеп Имамова, снимки: infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2za

FACEBOOK