След броени дни България ще отбележи 142 години от гибелта на Ботев и неговата чета.
По този повод учителката от Първо ОУ „Св. св. Кирил и Методий“ в Гоце Делчев Мария Тодорова Мавродиева предоставя на ИНФОМРЕЖА съхранените от нея спомени, които са записани след разкази на очевидци от нейния баща Тодор Мавродиев.
ИНФОМРЕЖА с благодарност и уважение към г-жа Мавродиева предоставя на своите читатели именно в навечерието на 2. юни уникалния материал за живота и делото на двамата Ботеви четници от Неврокопския край Атанас Свещаров и Янко Атанасов, предадени и запазени от нейния баща.
„Ето какво разказва очевидецът от Сатовча, чийто разказ е записан от баща ми Тодор Мавродиев“, споделя възхитителният педагог Мария Мавродива.
Имената на Ботевите четници от Неврокоп и региона са Янко Атанасов, Атанас Свещаров и Тодор Стоянов. Те са написани на едната стена на паметника на Христо Ботев в Гоце Делчев, открит на 02.06.2015 година.
„Тодор Стоянов Пиринчалиев и Атанас Свещаров оцеляват през кървавите боеве на Милин камък, Веслецките лозя, на Вола, но ето сега ще ти разкажа каква е съдбата им след това“, разказва очевидец.
„Те пресекли Стара планина, Ихтиманска Средна гора, Рилските поли над гара Белово, Юндола на юг от Чепино и бяха коварно предани от каракачаните-власи, скотовъдци и отведени в заптийския кауш в град Мехомия /днешният Разлог/. Оттук под усилен конвой оцелелите Ботеви четници биват отведени през Банско, Добринище, Кремен, Обидим, Корница, Баничан за Неврокопския затвор, а после на юг в Серския.“
Когато наближават Неврокоп, било пазарен ден, разказва очевидецът от Сатовча, чийто разказ е записан подробно от Тодор Мавродиев:
„Беше пазарен ден. Те се зададоха като вързани мечки откъм горния път, където е откъм селата Средна и Добротино и навлезнаха в турската махала „Кудкудяк“, където беше и сарая на прочутия Рифат бей. Когато наближиха до подножието на Хамам баир, до пазарището, слънцето сякаш възседна на Пиринското рамо над самия Ючдурук /с. Делчево/.
Разбрали кои са страшните комити, екзалтирани мохамедански тълпи налитаха върху конвоя и удряха с пръти, с пясъци и направо с улични камъни по Ботевите оцелели четници. Една група от кадъни, крещейки се приближи към конвоя. Кадъните се врязаха в тълпата и една от тях с два букови налъма започна да удря по главите с тях вързаните с огромни пранги и въжета комити.
Изстъпленията върху Ботевите четници продължиха чак до голямата каменна стена и до огромната западна порта на Неврокопския затвор на запад откъм сокака на квартал „Комсала“..... То беше нечувано дотогава зрелище. В този пазарен ден бяхме на чаршията на пазарището много сатовчанци и доленци.
Бяхме дошли в околийската касаба чисто и просто на пазар с аби, кепета и добитък. Но в същия ден стана така, че сами видяхме зверствата и необузданата вандалщина на мюсюлманските тълпи, които едва не убиха от фанатична ярост двамата Ботеви четници, оцеляли след толкова сражения, но позорно предадени.
Пазарджиите си тръгнахме веднага след това в селата и още същата вечер не само в Долен и в Сатовча, но и в цялата огромна Неврокопска кааза, се знаеше какаво се е случило в Неврокоп. Всички разбраха, че не са били янкесаджии, а комитите, Ботевите четници, пленили австрийския параход „Радецки“ на Дунава, разбили последващите ги потери...“
Записал: Тодор Мавродиев
