Председателят на Културно-информационния център „Цариброд” в Босилеград (от 1997 г.) Иван Николов, е роден през 1959г. в с. Ресен, Босилеградско. Автор е на много книги, поет, публицист и общественик. От 1997г. и главен редактор на списанието "Бюлетин".
След визитата си в Босилеград Ивайло Калфин отрече практиката младежи от този край да плащат високи такси и да предоставят банкови гаранции за следване във висше учебно заведение в България. Според Вас какво още може да се направи в тази посока – включително за децата в гимназиална възраст (има и в Кюстендил, и в Дупница)?
Банковите гаранции за издаване на лични карти за продължителен престой на чужденци от българска народност на студенти и ученици, приети по Постановление № 103 (държавна поръчка) на българските университети и професионални гимназии, са пореден абсурд, който от една страна се стреми да привлече студенти и ученици българи от чужбина, а от друга - прави невъзможен престоя им в България. Става дума за парична гаранция от 3 хил. лева, която е непосилна за повечето ученици и студенти от Западните покрайнини. Повечето от тях нямат толкова пари накуп. И друго, защо трябва да се иска тази сума, когато те се обучават за сметка на Министерството на образованието, науката и младежта, и ползват държавни стипендии? Това не е ли достатъчна гаранция? Ако това не е достатъчно, може да се поиска и нотариално заверена декларация от родителите им, че ще поемат издръжката по време на престоя им в България. На практика, това се изражда в една смешна и абсурдна ситуация, когато един студент внася 3 хил. лева в банката, взима документа за платена гаранция, подава го в полицията; на другия ден си вади парите от банката и ги дава на друг студент, който пак ги внася и пак ги вади и така операцията се повтаря докато всички студенти си извадят лични карти за продължителен престой! Кому е нужен този цирк?
И друго, ако има такава наредба, тя не може да бъде с обратна сила, т.е. не може да се прилага към ония студенти и ученици, които вече са приети без парична гаранция, а може да се отнася евентуално за ония, които са приети от тази академична или учебна година. Разбира се, това не е единствената трудност, която срещат нашите студенти и ученици в България. Искам да спомена само високите такси, които се искат от тях при издаването на дипломите, както и таксите за издаване на учебните програми, ако те поискат да нострифицират дипломите си в Сърбия. Не е тайна, че чуждестранните студенти в България много често са обект на разни корупционни схеми на университетите, нещо за което продължава да се мълчи. Всичко това не работи за привличане и интегриране на българите от чужбина в България.
Вашето становище за профила на контролно-пропускателния пункт «Олтоманци - Рибарци», позволява ли той активен икономически обмен с България?
Гранично-пропускателният пункт "Рибарци-Олтоманци" е регистриран само за пътнически транспорт, което означава, че през него не могат да минават тежкотоварни камиони със стоки. Това прави невъзможен бизнеса между Босилеград и България. Примерно, ако един български бизнесмен иска да прави бизнес в Босилеград, или обратно, един босилеградски иска да прави бизнес с България, неговите камиони със суровини или готова продукция трябва да минават през Калотина, което означава допълнителни 300 до 500 километра. Ние вече 20 години говорим че ГПП "Олтоманци-Рибарци" трябва да се регистрира като митница със съответните терминали за измерване и обмитяване на стоки за внос и износ. Това е от жизнено-важно значение за Босилеград, защото това е единственият начин да се създадат предпоставки за развитие на бизнеса и да се излезе на българските и европейските пазари. В момента ние се намираме в пълна икономическа изолация от България, а нашият район винаги през вековете икономически е гравитирал към София и Солун. Пазарните закони си имат своя логика и те не признават изкуствените държавни граници. За съжаление, на многобройните сръбско-български срещи на високо равнище, никой не се сети да постави категорично този въпрос. Сърбите, защото нямат интерес да развиват нашия район, българите, защото нямат отговорност към сънародниците си, които в 1919 година са пожертвани в името на свободата и независимостта на България.
