Иде вятър и той ме обича...

снимки: Гергана Георгиева

От няколко седмици  „крилата”, както ги наричат пилотите им, все по-често кръжат в небето над Кюстендил и привличат погледите на хората долу. Една от причините е, че сезонът за летене тъкмо започва. Други две причини – в Осоговската и Конявската планина са два от най-популярните „старта” за полети с парапланер в България. Над града се реят и пилоти-професионалисти, и други, които просто са безднадеждно влюбени в летенето, и случайни или пък редовни пасажери.

Парапланерът за двама се нарича „Тандем”. Всеки може да полети – и деца, и възрастни. Добрият пилот прави бърз инструктаж, и издига крилото заедно със себе си и втория в тандема още дори преди да се е появил прословутият страх от височини. Останалото е едно несравнимо усещане за свобода, което вероятно всеки преживява различно и обиква заради различни неща - високия адреналин, естетическата наслада, бягството от низините на ежедневието...

Вятърничавата репортерка на Инфомрежа, която пише тези редове, полетя с един от най-опитните пилоти в Кюстендил, алпинистът Стамен Станимиров-Стамбата. Веднаха след нас полетя тандемът на Петьо и Гери от клуба по парапланеризъм „Свободен полет”, Дупница. Те не само снимаха „кюстендилското” крило, но търпеливо отговаряха на всички въпроси, свързани с летенето и споделяха радостта от свободния полет.

Свидетелството на личния опит е, че за да полетите, няма нужда от много смелост, нито от безразсъдността на Икар. Очаквах, по женски, че ще се страхувам. Но ако има начин на летене, в който тялото, душата, изобщо – човекът – се чувстват изключително естествено, вярвам, че е този. Баналното е най-вярно – превръщаш се в птица.

Още снимки разгледайте в рубриката "КАКВО ВИДЯ?"

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода l9n

FACEBOOK