Христофор Скандалиев е от Кюстендил. На 52 години е. От близо 40 години се занимава с ракетомоделизъм. Личен треньор е на 13-годишния си син Томислав Скандалиев, който тази година беше включен в националния отбор на България по ракетомоделизъм. Двамата са изобретатели на изключително редки видове модели – копия на истински ракети.
Г-н Скандалиев, как се запалихте по ракетомоделизъм? Любовта към този спорт явно се е пренесла и към сина Ви Томислав.
От най-ранна възраст станах моделист. Това ще рече от възрастта на Томислав. Бил съм авиомоделист и ракетомоделист. От 6-7 години възстановихме този спорт и в ОДК - Кюстендил. Откакто ходим на национални състезания, имаме много успехи. Ръководител на школата е Тонче Радков, който е бивш състезател в националния отбор. Всичките успехи, които постигнаха децата през последните години, се дължат и на него, и на опита, който им е предал.
Могат ли се преброят състезанията, в които сте участвали и кои са най-големите Ви успехи?
От 2008 г. започнахме да участваме – аз като помощник-ръководител, а Томислав беше в първи клас. Оттогава досега на националните състезания винаги сме призьори. И в Ловеч бяхме първи. Участвахме в няколко класа, като най-силни сме в тези, в които се проявява творчество. Това са модели копия на действителни макети и шоу модели, в които има свободна конструкция и представяне на специфични характеристики на полета. Там от 2008 г. досега винаги сме първи и по-точно Томислав.
Какво Ви накара да се захванете с ракетомоделизъм? Какво ви дава този спорт, макар че много хора не биха го определили като спорт?
Допитвал съм се до Федерацията по ракетомоделизъм доколко ракетомоделизмът се води спорт, но действително се оказа, че е спорт. Не е характерен и конкретно свързан с някакво физическо усилие, но пък от друга страна, когато отидеш на полигона да пускаш ракети, там се изискват наистина физически сили. Обикновено около един час е времето, в което се пускат ракети и се връщат отново на изходна позиция.
Този спорт е свързан с изработката на модели - копия, наподобяващи истински ракети. Томи, кое е твоето любимо изобретение?
Да, аз имам любим модел и това е GSLV – M1. Това е ракета, която в конуса си има сателит и като стигне апогея си, го изстрелва и го пуска в космоса.
С какво точно се представи, Томи, на Европейското първенство?
Имаше изложение на общо 74 модела в залата за оценка. Представих се с индийска ракета носител, която извежда спътници над орбитата. Реално тя е с маса 500 тона и за държава като Индия е много сериозно постижение. За нея има изключително малко данни и това, че я представихме ние, се превърна в истинска атракция в залата. Всички съдии бяха впечатлени. Моят макет е с дължина 98 см, 1, 5 кг. и мащаб 1:50
Как намирате информация за изработването на ракетите?
Освен от интернет сме писали до много организации, които се занимават с това. Много от тях не отговарят, но има и такива, които ни съдействат. Имахме една английска ракета, която е идея на Стив Бенет. Лично получихме отговор от него за детайлите и чертежи. Аз все още не мога да го възприема като факт.
Възможно ли е да направите истинска ракета?
Да, ние вече сме го правили и това е ракетата “Черешка 2010”. Тя беше 5 метра висока и тежеше 175 кг. Тя летя успешно и стана страхотна демонстрация. Сега имаме подготвени други модели за височина и за събиране на данни за атмосфера замърсяване и други. В близко време и с това ще можем да се похвалим.
Томи, защо реши да се занимаваш точно с ракетомоделизъм?
Това ми дава много умения, развиване на мисълта. Занимавам се и с футбол, и със ски. От ските също имам много призови места и медали. Като цяло по ракетомоделизъм се запалих от баща ми Христофор Скандалиев, който ми е и треньор.
Разкажи повече за последното състезание, в което участвахте.
На последното Европейско първенство в Каспичан аз участвах в националния отбор на младежите. Бях избран на база постигнати резултати през годината. Кюстендлската школа пък е специализирана в клас S – 7. Участвахме през последните две години в международни състезания, етапи от Световната купа, където имахме доста първи и втори места. Това беше и поводът да вляза в националния отбор.
Какво точно се случи в Каспичан?
Европейски първенства се провеждат отдавна. В него участваха 14 страни с отбори и над 150 участници. Повече от 20 години България не е била домакин на първенство от такъв ранг. Сега след кандидатстване през 2009 година бе гласувано доверие България да стане домакин. Беше голяма отговорност и организаторите – Клуб по ракетомоделизъм “Каспичан”, се справиха перфектно.
Какво точно спечели българският отбор и лично Томислав?
По време на Европейското състезание имаше отборно и индивидуално класиране. В клас ЕС 7 Томислав Скандалиев стана 3-и. Той трябваше да представи копие на действителни ракети. Същото отличие взеха и мъжете, които се окичиха с бронзови медали
Какво предстои оттук нататък за вас?
България получи още едно признание и догодина ще бъде организатор и домакин на Световното първенство по ракетомоделизъм. Това е най-големият форум и предстои усилена подготовка. През следващата година трябва да участваме в много състезания и да се докажем като резултати и да получим възможността да участваме в националния отбор. Аз отново ще бъда личен треньор на Томислав.
Това вероятно е доста скъп спорт?
Сравнение с другите моделизми е сравнително по-евтин, защото ракетите се изработват от подръчни материали- хартия, дърво и други детайли. Най-скъпо е участието в състезанието. Пътуването, особено за международни състезания, е свързано с пари, отделно има такса за участие, настаняване, храна и други разходи.
Част от спортовете докарват и добри финансови стимули на състезателите. Този такъв ли е?
Не мога да кажа. Негласно се чува, че при Европейски и Световни първенства се дават финансови стимули. Аз лично не съм го видял. Тук се класирахме отборно и не съм видял да има нещо финансово. Вероятно през другата година на Световното, ако успеем да се класираме, ще се почувстваме по-добре. За нас е най-важна тръпката.
Томи, най-вероятно в дома си имаш богата колекция от ракети?
Да, имам много и анай-различни.
Как гледат твоите приятели на хобито ти?
Всеки различно. На едни им харесва и казват, че го разбират, други пък не.
Ще продължиш ли и в бъдеще да се занимаваш с ракетомоделизъм?
Сигурно ще продължа да се занимавам, тъй като спортът е много важен за мен. Дава ми много – състезания, контакти... Спортът възпитава, но донякъде.
Какво би казал на своите връстници?
Бих казал на всички да се занимават със спорт и да наблегнат на него. Не харесвам много компютрите. А на себе си пожелавам догодина да се кача на стълбичката. Искам след 7-ми клас да уча в Езикова гимназия, а след това ще видя какво ще правя.
Г-н Скандалиев, Вие какво си пожелавате?
Над 20 години не е имало българин, който да се изкачи на стълбичката с победители по ракетомоделизъм. Всички бяхме адски щастливи и доволни от постигнатото. Пожелахме си още по-големи успехи занапред и другата година на Световното златен медал.
