Гуна Иванова пред ИНФОМРЕЖА: Бъди където искаш по света, но бъди българин!

Снимка: Infomreja.bg

Географията на моите песни наистина е много интересна, каза Иванова

Специален гост на тазгодишния Ваклиновски събор беше самобитната народна певица Гуна Иванова. Тя с готовност се отзова на молбата да отговори на няколко въпроса специално за читателите на ИНФОМРЕЖА.

Госпожо Иванова, как се чувствате като солист на Ансамбъла на въоръжените сили?

Солист съм на този ансамбъл от 10 години, но преди това в продължение на две десетилетия  бях солист на Ансамбъла на строителни войски. За мене е чест участието и в двете формации, защото те ми дават възможност да бъда на сцени в цялата страна, да се докосвам до най-различна публика – от изискана до обикновени хора от народа, и това ме обогатява духовно.

Чест е и защото ние много залагаме на патриотиката. Напоследък българите се правим на космополити, но в определени моменти точно патриотичното чувство ни обединява. А защо това да не е постоянно?! Бъди в който си искаш край на света, но бъди българин!

В един парк на Лондон правят Гергьовско хоро, на което се хващат около 5 хиляди българи. И като запея „Хубава си, моя горо“, всички се свличат на колене… В чужбина ставаш по българин, отколкото в родината си!

А продължавате ли работата си като музикален педагог?

Откакто съм в Ансамбъла на въоръжените сили, спрях да се занимавам с подготовка на деца. Прецених, че дотук ми са силите. Всяко дете иска да му обърнеш специално внимание. Аз го правех и това ми струваше много усилия. Вместо по два часа, репетирах по четири – пет. В един момент силите ми се поизчерпаха и реших да спра с тази дейност. Затова  се съхраних за сцената по-дълго време.

Репертоарът Ви е твърде богат. С лекота изпълнявате и пиринските, и родопските песни. И все пак – кои от тях пеете с по-голямо желание?

Географията на моите песни наистина е много интересна. Аз съм родена  в петричкото село Богородица. Много ми са на сърце вардарските песни, в гърлото ми са пиринските, но и егейските ми са мили, защото съм омъжена в егейско семейство… И все пак, щом ми кажат: „Запей нещо!“, първата песен, за която се сещам, е родопската „Росни ми, росни, росице“. Следващата е „Коньо, коньо“, после „Сос ма караш, майчинко“… и навързвам една китка от родопски песни, та хората ме гледат и се питат: „Ама тя македонка ли е?“ А аз съм си просто тяхната Гуна Иванова и ги обичам!

Вие сте не само изпълнител, но и автор на текстове и музика. Какви са последните Ви творчески постижения в тази посока?

С удовлетворение мога да кажа, че моите песни – „Рано е мома ранила“, „Ой ти моме, Ангелино“, „Айде, моме, босо по росата“, „Не се вдигай, лична Севдо“, звучат така, все едно си ги черпил от извора.

Тази година направих песен за моята ученичка Радостина Стефанова – млад, но вече доказал се изпълнител, участник  във формацията „Новите български гласове“.

Тъй като живея в Гоце Делчев, искам да знам мнението Ви за Неврокопския ансамбъл за народни песни и танци.

Познавам дейността на ансамбъла, както и лично много хора в него. Тоя ансамбъл има особен образ и като репертоар, и като хармония, и като звучност, - образ, на който човек може само поклон да направи.

Като говорим за град Гоце Делчев, ще кажа и за прекрасния оркестър „Щуро маке“, който направи визия на много творци. В тоя списък съм и аз, защото с тези музиканти  издадох първия си компактдиск. Аранжиментите – дело на тия момчета, бяха много красиви. После работих с Джемби, прекрасни авторски песни ми направи.

Не мога да не Ви попитам как виждате бъдещето на двете си внучки Ива и Велислава, които вече вървят по Вашия път.

Те са най-милото ми, съкровището в моя живот, и е естествено да им желая най-доброто. В същото време знам, че вселената си има план за всеки и те са част от този план. Оставам на вселената.

Какво е според Вас бъдещето на нашия фолклор?

В момента има бум на фолклора в България. Чрез него народът се върна към корените си . Няма селище, в което да не се прави фестивал. Всички ние,  фолклорните изпълнители, сме под прожекторите. От това, с което сега се представяме, зависи дали ще останем. Всеки трябва да държи на качеството.

Аз не смятам, че съм най-добрата. Критична съм както към себе си, така и към моите ученици, към моите внучки и към всички, които имат още какво да дадат на фолклора.

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xf

FACEBOOK