На голяма земляческа среща се събраха в събота в Гоце Делчев от близо и далеч потомци на десетки родове бежанци от гръцкото село Калапот, което се намира в община Серес.
Земляческата среща бе организирана от Община Гоце Делчев и Инициативен комитет, който успя да събере над 500 наследници на бежанци от няколко поколения.
Още отрано сутринта млади и стари наследници на калапотските родове се събраха в църквата „Успение Богородично", където бяха отслужени заупокойна панихида и водосвет, а по-късно в градския парк и ресторанта в него - "Орбел", вълнуващата земляческа среща продължи с много веселие и трогателни разговори и спомени.
Много вълнение предизвика у всички засаждането в градския парк на чинар, който и до днес е символ в старото село Калапот и пресъздадената от самодейците от Копривлен и Хаджидимово стара калапотска сватба.
Кметът на община Гоце Делчев Владимир Москов и председателят на Общинския съвет Ангел Гераксиев като истински домакини посрещнаха и предоставиха на наследници от няколко поколения бежанци от Калапот, Серско, един незабравим ден на спомени, опознаване на традиции, които младите потомци на калапотските родове да пазят, предават и помнят.
От името на присъстващите на земляческата среща бяха поднесени специални благодарности за инициативата на кмета Владимир Москов и Инициативния комитет, чийто представители също в голямата си част са потомци на бежанци от Гърция.
Според историята през 1913 година, по време на Междусъюзническата война, село Калапот е било разорено и опожарено от гърците, а голяма част от местните българи са се спасили в България, като след войната селото им остава в Гърция.
През 1916-1918 година село Калапот е било под българско управление. Данните от март 1918 година сочат, че в него са живели над 380 българи в 83 къщи. В селото е имало българско училище и български църкви.
До днес там е запазена българската църква „Свети Димитър“, където българските семейства са се венчавали и кръщавали децата си. В центъра на селото в близост до църквата все още го има и вековния чинар, който дълбоко пази историите, тегобите и радостите на прокудените българи, какъвто символ потомците на калапотските родове засяха в събота и в парка на Гоце Делчев.
През 1913 и 1918 година почти цялото население на Калапот завинаги се изселва в България, като там остават само 2-3 семейства. На мястото на българите се заселват гръцки бежанци, а през 1928 година селото е вече смесено българо-бежанско със 164 жители.
В момента то е повече вилна зона, отколкото постоянно населено място, и местните жители го посещават по празници и почивни дни. Потомци на бежанци от Калапот също са сред туристите, които често посещават селото на деди и родители.
Най-много наследници на бежанци от Калапот днес има в Гоце Делчев, където са си основали цял квартал, който в града и региона е познат като „Калапотската махала".
По време на бежанските вълни много българи от Калапот са се заселили и във вътрешността на страната като най-много те са в Пловдивско.
