Времето напредва и сирниците една след друга озаряват нощта
Неделната вечер на Сирни заговезни е необичайна. От много места звучат песни на любими народни изпълнители и канят хората да излязат навън. Децата щъкат насам-натам, нетърпеливи да започне празникът. Грамадите от хвойна са подредени по правилата и само чакат да бъдат запалени. До всяка голяма сирница има и по-малка, която е за заблуда на „противника“. Тя се пали по-рано, за да помислят „конкурентите“ от другите махали, че съседите им вече са запалили своята, и те да направят същото.
Оживлението обхваща не само децата, но и възрастните. Те се радват не толкова на лумналия огън, колкото на възможността да се съберат, да се поотпуснат и повеселят.
Обикновено в подготовката на празника се включва и кметът на града Владимир Москов. А вечерта той е при съседите си, край огъня.
„Тук сирница се прави от 1960 година. Това е най-кварталният празник, защото на него хората естествено се събират да се повеселят, да си кажат хубави думи, да се опростят, да хапнат, да пийнат, пък после да се поочернят за здраве, да прогонят лошото. Сирни заговезни естествено събира хората. В нашия град тази традиция се пази. Най-много сирници в областта се правят тук. Това, с което се свързва празникът при нас, е характерно и за Драмските села, където са останали наши роднини. Мисля, че тази традиция е пренесена оттам“, казва градоначалникът.
Времето напредва и сирниците една след друга озаряват нощта. Огънят пращи, изпращайки към небето искрици като светулки. Ражда се още една човешка надежда за светлина и доброта в живота.
