Едно момче от Банско е младо и много амбициозно. Едно момче от Банско учи в Езиковата гимназия в Благоевград упорито. Едно момче от Банско няма граници…
Георги Мутафчев е пример, който трябва да си го даваме на празници като Трети март, защото едно момче от Банско повишава в пъти националното ни самочувствие, че можем, че трябва, че постигаме.
Той е зрелостник, който носи раница с учебници и лаптоп. От учебниците учи, а от лаптопа работи. Не е чудно, че днешните „деца“ отдавна изкарват пари, но при Георги е чудно как това става… с лаптопа.
В свят, в който телефоните се докосват, книгите също, Георги е избрал професия, която да го свързва с всяка точка на земята, а той да е в междучасие в Благоевград.
Георги е интелигентен, носи много позитивна емоция и е някак си „детето чудо“ – хем може, хем знае, хем учи, хем работи. Той е стимул за онези отегчени от живота млади хора, казващи: „В България нищо не става!“.
Навръх Националния ни празник едно момче от старо Банско разказва за модерната професия на дигитален предприемач.
В днешно време изключително много са чуждите думи, които навлязоха заедно с „чуждите“ професии. Не е новост, но е по-необикновена професията, която ти си избрал – тази на дигиталния предприемач. Какво означава това? Какво предприемаш ти дигитално?
- В световен мащаб, не отскоро, всеки един развиващ се бизнес стига до неизбежна среща с високите технологии. Това е една идеална възможност за хора, занимаващи се с ИТ, да предоставят услуги, които да бъдат използвани впоследствие от бизнеса, както и от потребителите. Дигиталното предприемачество не може да се определи като нещо специфично, по-скоро като един посредник между бизнеса и ИТ. В моята работа се занимавам предимно с изпълнението на специфични уеб услуги, предимно свързани с разработка на уеб приложения, маркетингови кампании, но често и с бизнес планиране и бизнес execution.
Кога и как се зароди тази идея у теб да започнеш да се занимаваш с предприемачество?
- Преди 3 години започнах да навлизам по-сериозно в сферата на ИТ, като участията ми в разнообразни дигитални форуми и обучения ме направиха, така да се каже, грамотен. Винаги съм чувствал в себе си желание за създаване на иновации, но не съм бил сигурен в какъв формат тези иновации биха могли да бъдат реално действащи и приложими в бизнеса. В крайна сметка установих, че повечето иновативни идеи, които имам, са пряко свързани с ИТ и всъщност преди около 2 години започнах работа по първия ми предприемачески проект.
Кое в началото бе най-трудно за теб?
- Може би най-голямата трудност, която срещнах в началото, беше да успея да установя съгласие с клиента, относно начина, по който съответната услуга ще бъде извършена. За един млад човек, личната инициатива и въображението са движещ фактор, когато става въпрос за извършването на дадена услуга, но на професионално ниво, виждането на клиента е на първо място, защото все пак той ще употребява разработката и тя трябва да бъде максимално съобразена с нуждите му.
И говорейки за трудности, не е невъзможно да работиш докато учиш. Ясно е, че много твои съученици поемат професии като сервитьори, бармани и консултанти в магазини, за да се подпомагат, а понякога и да се издържат. Ти си избрал нещо по-нестандартно, което опира до твоя лаптоп. Как минава ежедневието ти между работата и професията?
- Най-напред държа да отбележа, че е наистина похвално, когато ученици съумеят да съчетаят ученето с някакъв вид работа, независимо каква. В моя случай съчетанието на училище и работа е добре оформено в хода на времето. Старая се да обръщам внимание и на двете дейности. По принцип, ежедневието ми е планирано, като се старая да отсея най-важните ангажименти в работата и в училище и да структурирам седмична програма, която да води до изпълнение на задачите и на двата фронта. Разбира се, остава и свободно време, което предпочитам да прекарвам с близки хора.
На прага си на завършването. Отново ще дам пример с твоите връстници – те чертаят планове за бъдещето – в кой университет и каква работа ще работят. Ти вече имаш професия, с нея ли се представяш в следващите години – университет + предприемачество?
- Въпреки че се занимавам едва от 2 години с предприемачество, вече чувствам вътрешна сигурност, че това е професията, с която ще се занимавам и в бъдеще. Самата специалност, която възнамерявам да следвам в университета, е пряко насочена към предприемачеството и силно разчитам тя да обогати моята визия за бъдещо развитие и да допринесе за успешната ми кариера на предприемач.
Не мога да не запитам – мислиш ли за чужбина и къде се намираш след, да речем, 4 години – толкова, колкото трае един бакалавър?
- България. Тук се чувствам на моето място и при положение, че вече съм дал ход на моята кариера, лично предпочитам да продължа да надграждам, отколкото да започна отначало. Чуждестранните университети представляват интерес за мен като възможност за специализация, придобиване на нов опит и съответно източник на вдъхновение и идеи. След 4 години вероятно ще съм съумял да реализирам голяма част от проектите, по които в момента работя и ще имам достатъчна независимост, която да ми позволи да продължа да експериментирам с новаторски идеи.
Разликата между теб и дванадесетокласниците е в лаптопа, с който ти буквално си вършиш работата. Как те гледат отстрани – „Браво, пич, действай“ или пък „Тоя пък на къв се прай?!“
- „Разни хора – разни идеали“. Младото общество в днешно време е изключително пъстро, поради факта, че всеки има свободен достъп до значителни количества разнородна информация и успява да открие неща, които го интересуват, независимо дали са смятани за нестандартни. В моя случай бих казал, че по-голямата част от моите познати подкрепят дейностите, с които се занимавам, защото ги намират за перспективни и интересни. В крайна сметка, винаги някой остава недоволен, но при наличието на подобни случаи се стремя да не влизам в конфронтация, а по-скоро да опитам да извлека градивна критика.
А мнението на учителите?
- Моето мнение е, че всеки един учител се радва, когато види, че някой от учениците му постига успехи. Щастлив съм, че съм възпитаник на Езикова гимназия „Акад. Людмил Стоянов“ в Благоевград, защото учителският състав там е наистина на високо ниво и подкрепя учениците си в техните начинания, независимо дали те са пряко свързани с учебния процес или не.
Кога е твоето време за почивка?
- Когато усетя претоварване, просто спирам. За един млад човек е важно да контролира наличната си енергия и да я разпределя разумно. Често почивката ми се изразява в излизане с приятели, каране на ски, което е последвано от потапяне в някой топъл минерален басейн.
С какви хора се „срещаш“ (може би виртуално) в професията си? Какво научи от тях?
- Имам невероятната възможност да бъда във връзка с известни и успели предприемачи от много различни държави. При всяка една среща с подобна личност, най-малкото се зареждам с мотивация и позитивна енергия. Хората, с които работя, са изключително интелигентни и често са на разположение, когато имам нужда от съвет или съответно помощ. Познавам шефове на големи компании, преподаватели в престижни университети, както и голям брой новатори. Хубавото при контакта с подобни личности е, че човек разбира, че и те са хора, понеже почти във всеки случай те са изключително земни и отзивчиви.
Колко е дълъг пътят от Банско до Западна Европа и САЩ, където основно професиите са средоточени в технологиите?
- В днешно време този път може да бъде измерен в едно кликване на мишката. Дигитализацията позволява на човек да има постоянна връзка с хора от целия свят, което убива значението на хилядите километри разстояние. Днешният свят се нуждае от новатори и предприемачи и затова често пъти се случва дадени проекти да наберат висока скорост в своето развитие и да навлязат в глобални пазари, които наистина са респектиращи.
Какви са стъпките към успешното живеене и работа на един млад човек?
- Според мен най-важния елемент за успеха е мотивацията. Младите хора имат възможност да експериментират почти с всичко, което им дава възможността по-лесно да открият дейностите, които ги удовлетворяват и ги поддържат мотивирани. Важно е човек да се забавлява и да бъде отговорен към своите задължения. В подобен случай работата не се усеща като напрежение и успехът е гарантиран.
Какво би казал на онези твои сънародници, които категорично твърдят „В тая държава нищо не става“?
- За съжаление, мечтите на голям брой млади хора в България са пряко обвързани с т. нар. „сив сектор“, поради редуцираните усилия, които човек трябва да положи, за да получи финансова независимост. България лежи в ръцете на младите хора и затова основна задача трябва да бъде преформатирането на начините, по които младите хора се превръщат в зрели и отговорни личности. България се нуждае от добри примери, защото те не са малко, но някак си остават в сянка. На финала искам да кажа, че българите трябва да се научат да действат, вместо да чакат и да се надяват и постепенно „ще“ да се превърне в „е“.
