Георги Кафтанов е роден и живее в село Ново Делчево, община Сандански. Повече от 15 години се занимава с оранжерийно производство на домати и краставици. Завършил е Земеделската професионална гимназия в Сандански, а след като се уволнява от казармата се захваща със земеделие и сам създава ягодово стопанство. По-късно се ориентира към оранжерийните салати. В момента семейството му има 7 дка оранжерии. Председател е на Сдружението "Югозапад 2013", което обединява зеленчукопоризводители от Благоевградска област.
Господин Кафтанов, от години алармирате за нерегламентиран внос на нискокачествени зеленчуци у нас, който убива родното производство. Има ли чуваемост?
За съжаление нерегламентираният внос на лоша продукция от чужбина продължава, при това с пълна сила. У нас се вкарват некачествени евтини домати. Тук ги прехвърлят веднага в кашони от банани и ги представят за българска стока. Проблемът е, че държавата не реагира, а контролните органи не успяват да си свършат достатъчно добре работата. Трябва да се сложи край на това, защото бракуваният зарзават е опасен за здравето на потребителите, а ние не можем да си реализираме продукция. Гръцките производители бракуват огромни количества от стоката си. Но не я унищожават. А я прибират в хладилни камери. И по-късно тя се озовава в страната ни.
Защо държавата не налага по-строг контрол на вноса на такава продукция?
Този въпрос сме задавали на много институции. Всички признават съществуването на тази практика, но усилията, които се полагат, не са ефективни. А от това нещо страда не само родният потребител, но и ние. От четири години алармираме за този проблем. Смениха се правителства и министри, но явно дотам стигат силите на държавните ведомства. Вероятно нямат достатъчно средства, човешки ресурс, а вероятно и воля.
Какво се случва на тържищата у нас и по-конкретно на Кърналово?
В момента там е пълен батак във всякакъв смисъл на думата. Има български оранжерийни домати в неограничено количество. Има и внос от Гърия, Турция и Македония. Осем години сме член на ЕС, но дойде време родните стопани да се страхуват от зеленчукопроизводителите на една държава, която, както казва един мой приятел, е създадена на неговия абитуриентски бал. Не е нормално да се инвестират луди пари, за да се произведе ранна българска оранжерийна продукция, която има голяма себестойност особено при отопляемите парници, а в същото време пазарът да се диктува от страни, които не са в ЕС, говоря конкретно за Македония и Албания. Като добавим тук и безконтролния внос на зарзават от Гърция, за нас остава само мъката.
Защо нещата у нас не се случват по правилния начин?
В Македония например така наречената аграрна реформа се води по правилния начин и там има ясна картина на зеленчукопроизводството. Знае се кой какво произвежда, в какви количества и каква площ обработва. У нас голяма част от хората в земеделското министерство не са наясно какво се случва. Те не знаят реалните количества произведена продукция, нейното качество, нито пък кой колко площи стопанисва и дали ги обработва реално. Институциите трябва да си свършат работат и да направят една проследяемост, за да видят реално каква е земеделската картина. Според мен за 2016-а като нова стопанска година трябва спешно да се направят адекватни анализи, да се видят какви са реалните обработваеми площи, колко декара е оранжерийното производство. И на база тези площи, щом като зеленчукопроизводителите не можем да си извоюваме адекватно европейско подпомагане като останалите сектори, да се отделят средства от бюджета, както се отделят за тютюнопроизводителите. Всички знаем, че за този отрасъл се дават пари от бюджета и на хора, които реално не произвеждат тютюн.
Във вашия сектор има ли такива неща?
Няма какво да се лъжем, голяма част от земеделските производители са в сивия сектор. Няма ги никъде, не са регистрирани в общинските служби по земеделие, не плащат данъци, осигуровки. В същото време тези хора влияят на пазара при формиране на крайната цена на продукцията. Въобще батакът на национално ниво е голям. Ние сме го заявявали много пъти и пред настоящата министърка Десислава Танева - хубаво е, че искат да изсветлят сектора като въведоха подпомагащата програма за обвързано производство и наложиха минимални добиви на произведена продукция. Но тези добиви ние трябва да ги докажем със счетоводни документи. Да, но голям кръг от търговците, които предлагат на едро нашата продукция, са също в сивия сектор. Така ние произвеждаме продукция, искаме да я реализираме с фактури, за да можем да кандидатстваме за финансова подкрепа по въпросната схема. Но не можем да представим счетоводни документи, тъй като търговците са в сивия сектор.
Дълъг ли е пътят на домата от Петрич до София?
Напротив, много е къс. Например преди месец червеният домат на едро на борсата в Кърналово се продаваше от 35 до 45 стотинки, розовият - от 60 до 90 стотинки, а на пазара цената стигаше до 2,50-3 лева. Това е спекула. В тази посока също има какво да се прави. Ако говорим за търговците - салата минава през не повече от две ръце, но това явно е достатъчно, за да се изгуби връзката от производителя до крайния потребител, който в крайна сметка купува зеленчуци без документи за произход на стоката. Производителят продава на търговеца на едро оранжерийни домати, без да издаде фактура. След това същият този търговец не издава документ на продавача на дребно, който купува на борсата в "Дружба" доматите и след това този същият човек не издава касов бон на клиентите. А това е храна и трябва да се знае къде е произведена и какво качество има.
Това означава, че на трапезата сервираме зеленчуци, без да знаем къде са отгледани.
Така излиза на практика. Веригата е скъсана от много години. Аз произвеждам домати три месеца в годината, но през останалото време съм консуматор и когато вляза в магазина искам да знам какво ям. А през по-голяма част от времето смело заявявам, че търговците масово лъжат. През активния земеделски период на годината нашата продукция не може да покрие повече от 40 процента от пазара. Това ни е капацитетът, просто защото толкова оранжерийни зеленчуци можем да произведем. През останалото време на годината нашето производство варира от порядъка на 6 до 10 процента. Всичко останало извън тези проценти на българския пазар е внос, който се предлага като българска продукция. Етикетира се като български зеленчук. Това се случва най-често при стоките, които най-много се купуват като домати, краставици и пипер. Като идете февруари месец на пазара, търгоците ще ви кажат, че доматите са от Кресна, Сандански или Пловдив. Но реално са вносни. В кварталния магазин рядко може да се намери български домат.
Родният земеделец е принуден да оцелява при трудни условия.
Ами да. Той е поставен на колене от много години. Ето, аз произвеждам домати и от близо два месеца продавам активно. Всяка сутрин обаче се събуждам без да знам на каква цена ще търгувам продукцията. Обаче като отида в супермаркета цената на минералната вода е една и съща. Тоест как може за водата да се знае себестойността и цената, на която се продава, а за нашата продукция тези правила да не важат. Преди дни у нас са влезли 22 камиона домати от Полша, което е напълно достатъчно, за да се съборят цените на родното производство. И ако до оня ден съм продавал розов домат на 70 стотинки на едро, днес падам на 30 стотинки, даже може и да не успея да го пласирам, защото няма реализация заради наводнения пазар. Лошото е, у нас влиза продукция не само от ЕС, но и от трети страни, където контролът трябва да е завишен. Агенцията по безопаснот на храните се опитва да прави някакви проверки и да осъществява контрол, но пък тя от друга страна, милата, има малък бюджет и няма ресурс.
В момента сме в условия на руско ембарго и не можем да изнасяме. Какъв е полезният ни ход тогава?
Да си защитим българското, народът да се ангажира с производство, а не с търговия, защото не може всички да са търговци. Моето мнение е, че държава без производство не е държава. Ако не се вземат спешни мерки да се защити родното производстово, ние сме обречени. А за земеделците е важно държавата да има последователна политика.
Младите хора ориентират ли се към земеделието?
Тази година новоизградените оранжерии в Благоевградско са 500-700 дка. Това се дължи, че 2014-а беше благоприятна година, имаше сравнително засилен контрол на границите, реализирахме продукцията на нормални цени, имаше добро подпомагане. Но сега хората ще се намерят в небрано лозе и догодина няма да знаят откъде да започнат. Това е така, защото няма последователност в политиката на държавата към сектора. Ако тази година един абитуриент е решил да работи, вместо да учи, и ако родителите му са теглили 30 000 лева, за да изгради една оранжерия от 2 дка, при цените на ранните зеленчуци той е обречен на фалит. Защото 30 стотинки за килограм краставици при себестойност около 70 ст., червен домат при себестойност 52 стотинки да се продава на 35 стотинки няма как да се получи.
Родният зарзават стига ли до големите хранителни магазини?
Може, но пак е трудно. Проблемът е, че политиката на големите търговски вериги е да плащат едва след 14-я ден на подаването на фактурата. Това бави парите. Навремето се раздроби земята, специално в нашия край, и ни казваха, че всеки трябва да си работи поотделно. Сега пък е обрятното - трябва да се сдружаваме.
Да, ама как да се сдружим като всеки си управлява своето магаре. За да изпълня високите изисквания на хипермаркетите, трябва да им предлагам еднородна продукция, което няма как как да стане. Не мога да кажа на 2000 земеделски производители в нашия регион какви домати да садят. Другият фактор е, че земите в нашия регион от почвен тип са доста различни и това влияе върху производството. Проблемите са много и от земеделие не може да се забогатее. На мен вече не ми се работи, ръцете ме болят и нямам никакво желание.
