Мозъкът ни функционира като двигател, но понякога горивото ни привършва

Снимка: Infomreja.bg

Специалист отговаря на въпроса: Какво е психично разстройство?

Мозъкът ни функционира като двигател, в някои моменти обаче, горивото ни привършва.

Какво е психично разстройство, има ли точна дефиниция, защо се страхуваме от собствената си психика и какви са причините зад нарастващия брой на страдащи от депресия и поведенчески разстройства. Проведохме разговор с един от малкото хора, които биха могли да отговорят на тези въпроси.

Аз съм Д-р Владислава Разсолкова - специалист по психиатрия и детска психиатрия от 25 години.

Казват, че над една трета от населението веднъж в живота си покриват критериите за психично разстройство. Какво всъщност наричаме психично разстройство?

Ако погледнем новите класации в международен аспект, напоследък се избягва поставянето на тежка психична диагноза, като се използват синдроми. Тоест, симптоми, които могат да се проявят през цялото житейско развитие на човека и в този смисъл - всеки от нас може да придобие психично разстройство вследствие на криза. Аз апелирам хората да не се страхуват, когато някой каже, че има подобен проблем, защото това се определя спрямо количествени характеристики. Всеки може да бъде тъжен, тревожен, да се страхува и задушава - все нормални неща, които могат да бъдат квалифицирани като психично разстройство, ако продължат две седмици или повече и започнат да пречат на качеството на живота. Можем да наречем тези периоди дупки, кризи, хората го определят по различени начини, но в учебниците е описано така. От тази група изключвам тежките психични заболявания, които обаче засягат 1-2% от населението.  Има огромен процент боледуващи от разстройства на настроението, зависимости, депресия, но тази голяма група е съставена от нормални хора с нормални тревоги, семейство, работа, които в един етап от живота си имат нужда от помощ, от интервенция.

По статистически данни хората, които се борят с разстройства на настроението - биполярно разстройства, депресия - се увеличават.

Да, увеличават се.

Какви могат да бъдат причините за този скок в статистиките?

Житейски. Това чувство на липса на прогноза за бъдещето, времето започва да тече по-бързо, хората в нашата страна не са подготвени за това. Да живееш по-динамично, без гаранция за успешен живот. Това често води до чувство на безнадеждност, на тревожност. А у нас, доходността не отговаря на качеството на живот, което прави тревожността основа и това кара хората да проявяват невротични симптоми. Гадене, страх, сърцебиене, повръщане, паник атаки, които, ако продължат достатъчно дълго и изчерпат човека, го оставят без възможност да се адаптира, започват депресивните състояния. Не можеш да се зарадваш на нищо, нямаш проект за бъдещето, нямаш енергия да вършиш елементарни ежедневни действия.

За съжаление, хората масово и много погрешно смятат, че депресията и биполярните разстройства са просто глезотия от страна на човека. Аз, като психиатър, който работи и с медикаменти, категорично заявявам, че това е химичен проблем в мозъка, който всъщност е свързан с намаляване на медиаторите, отговорни за чувството на удовлетворение и щастие. Защото човек непрекъснато е поставен в условия на стрес, имаме константна необходимост да преодоляваме този стрес и мозъка ни започва да функционира като двигател, който няма достатъчно гориво. Щом горивото свърши, а не ни се случват хубави неща, които да ни заредят, психиката започва да страда, да се задъхва, да има нужда от други източници на енергия. И тук обикновено трябва да потърсим помощ. Много хора се страхуват от медикаментозното въздействие, но в крайна сметка, ако не бъде направена интервенция, започва злоупотреба с различни вещества. Алкохол, психоактивни вещества, за да бъде поддържана концентрация.

Така че, ако един проблем не бъде разрешен, той води до друг и се умножава.

По данни повече от 70% от хората, борещи се с психични проблеми, се срамуват да потърсят помощ?

Да, така е.

Въпреки че засягат милиони, дискриминацията се е настанила и в този аспект, как можем да се справим с нея?

Този факт търпи промяна, тоест - вече се говори по-открито на тази тема. Има хора, които предпочитат да дойдат инкогнито на психиатър, защото се притесняват, но мисля, че с бума на на разстройствата, на паник атаките, с развиващото се интернет пространство, в което информацията е необятна, хората стават все по-информирани, че тези проблеми са напълно нормални. 

И все пак, желанието да посетиш лекар е много лично и преди да се стигне до него, хората обикновено опитват всякакви възможни варианти - шамани, билки, книги, баене, духовни практики и минавайки през целия регистър, сами стигат до момента, в който преодоляват страха си и търсят помощ. Освен това, твърде често психиатрията бива заклеймявана като нещо много закостеняло и дълбоко подценявана, като не е редно да се смята, че има нещо лошо в това да потърсиш специалист, с когото заедно да намерите решение на даден проблем.

За радост, тази дискриминация на психичните проблеми все повече се неутрализира и хората масово виждат, че не е срамно, нито страшно да имаш нужда от подобен тип грижа.

В България понятията: психолог, психоаналитик, психотерапевт и психиатър се сливат, а какви са всъщност разликите между тези четири думи?

Психологията е научна дисциплина, хуманитарна специалност и няма нищо общо с медицинската такава. Психолозите завършват психология в университет и изучават умствените процеси и поведението на хора и животни. Те не са лекари, за разлика от психиатрите, които имат образование обща медицина и специализират психиатрия. Психиатрите се обучават над 5 години в превенция, диагностика и лечение на психични болести. Едното няма нищо общо с другото, психолозите нямат валидни компетенции да предписват медикаментозно лечение, да назначават терапия и да поставят диагнози, защото не са медицински специалисти. За сметка на това, те проучват нормалното функциониране на човешката психика и могат да бъдат консултанти. В нашата практика, психолозите измерват количествено някакъв дефект при човека, те са инструменталистите на нашата професия. Ако аз работя с психолог, той би следвало чрез тестове да измери интелигентността, нивото на тревожност, да разкрие личностни характеристики на пациента, но няма право да го квалифицира извън своите компетенции.

 Например, когато отивате при психолог, е хубаво предварително да коментирате неговите способности, какво би могъл да ви предложи и какъв би бил резултата от тази интервенция.

 В този смисъл, психиатрията включва като обучение психологията, но не и обратното.

 Има разбира се и квалификация за клинични психолози, която се случва със стаж в психиатрично заведение, даваща им възможността да участват в екипи с лекари, където могат да изразяват по-структурирано мнение при интервенция, само след преминати обучения.

 А така наречената психотерапия я използваме всички, самият разговор е терапия, тя е въпрос на обучения - за когнитивна, за групова, за поведенческа терапия и е въпрос на личен избор човека, който прочита табелата, да попита какво съдържа тя в себе си.

Каква е връзката между пациент и лекар?

Терапевтичната връзка в психиатрията и психологията е един изключително важен личен и интимен продукт между двама души. Тя е зависимост между тях. И е много важно да не се злоупотреби с нея, защото тя е до край, тя е до живот. Много лично отношение, напоено с много грижа. Тя е силна емоционална връзка и щом човек открие правилния за него специалист, става непоклатима и неразрушима, остава завинаги.

ОЩЕ ОТ РУБРИКАТА ЧЕТЕТЕ ТУК

 

Снимка: д-р Разсолкова

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2xf

FACEBOOK