ЕС: Да не се използва COVID-19 като извинение за отстъпване от демократичните процеси

Снимка: БГНЕС

Срещата на върха ЕС - Западни Балкани трябва да доведе до качествена промяна и да засили демокрацията, казват евродепутатите

В съвместно изявление председателят на комисията на ЕП по външни работи (AFET), председателите на делегации и постоянните докладчици за Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия приветстват срещата на върха ЕС – Западни Балкани на 6 май като възможност да бъдат потвърдени още веднъж историческите, политическите и финансовите ангажименти на ЕС към региона. Според тях срещата на върха е също така възможност за страните от Западните Балкани да потвърдят своето придържане към върховенството на закона, демокрацията и продължаването на реформите.

„Приветстваме виртуалната среща на върха ЕС - Западни Балкани, която ще да даде възможност за задълбочаване на връзките между ЕС и Югоизточна Европа.

Това събитие показва, че всяко препятствие може да бъде преодоляно в ангажимента по процеса на разширяване и че пълноправното членство в ЕС е основната цел. Такива публични изяви на солидарност са по-важни от всякога, тъй като кампаниите за дезинформация се опитват да създадат разделения.

През тези трудни времена Европейският парламент застава рамо до рамо със своите партньори от Западните Балкани и ние потвърждаваме нашата безрезервна политическа, финансова и медицинска помощ за хората в региона."

Срещата на върха като възможност за стъпка към разширяването

„След решението от март 2020 г. за започване на преговори за присъединяване на Албания и Северна Македония в светлината на постигнатия от тях напредък в реформите, тази среща на върха предоставя допълнителна възможност за напредък за всички страни в процеса на разширяване.

Призоваваме нашите партньори от Западните Балкани твърдо да отстояват европейските ценности и да се фокусират върху извършването на необходимите реформи. В отговор ЕС ще помогне допълнително при борбата срещу организираната престъпност и корупцията, провеждането на социално-икономически реформи и укрепването на съдебната система, върховенството на закона и демократичните институции. Тези реформи ще стимулират региона и чрез привличане на чуждестранни инвестиции и укрепване на икономиката.

Потвърждаваме също така значението на свободата на медиите и свободата на изразяване като условия за демокрация."

„Важността на отстояването на европейските ценности“

„Всички извънредни мерки, приети за справяне с COVID-19, трябва да гарантират стриктното спазване на основните ценности, демократичността и отчетността на институциите и върховенството на закона. Парламентите трябва да гарантират, че тези извънредни мерки подлежат на редовен контрол и са преминали през този демократичен тест.

Няма място за отстъпване от демокрацията в процеса на разширяване. Ангажираността към демокрацията и силните независими демократични институции, в частност парламентите, е от основно значение за успеха на процеса на разширяване и постигането на очакванията на всички граждани."

Парламентите като движеща сила на реформите

„По време на срещата на парламентарните председатели и говорители през януари председателят на Европейския парламент и председателите на парламентите на Западните Балкани заявиха, че парламентите са от ключово значение за управлението на програмата за реформи и постигането на очакванията за европейска интеграция на хората от Западните Балкани.

Европейският парламент винаги ще настоява парламентарните му партньори в Западните Балкани да играят основна роля в процеса на разширяване."

Допълнителна информация

На 26 март 2020 г. Европейският съвет реши да започне преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония. Преди това през февруари Европейската комисия предложи преработена методология, която трябва да даде нов тласък на разширяването на ЕС. На 20 април членовете на ЕП от комисията по външни работи приеха своите препоръки относно Западните Балкани в навечерието на срещата на върха през 2020 г. Срещата на върха ЕС - Западни Балкани трябваше да се проведе на 6 май в Загреб, но поради разпространението на коронавируса ще се проведе чрез видеовръзка.

Освен Албания и Северна Македония, Черна гора и Сърбия вече са започнали преговори за присъединяване, докато Босна и Херцеговина и Косово са потенциални кандидати.

Изявлението беше подписано съвместно от председателя на комисията на ЕП по външни работи (AFET) Дейвид Макалистър (ЕНП, Германия), постоянните докладчици за Албания - Изабел Сантуш (С&Д, Португалия), Босна и Херцеговина - Паулу Ранжел (ЕНП, Португалия), Косово - Виола фон Крамон - Таубадел (Зелени/ЕСА, Германия), Черна гора - Тонино Пицула (С&Д, Хърватия), който е и председател на Работната група на AFET за Западните Балкани, Северна Македония - Илхан Кючюк (Renew, България) и Сърбия - Владимир Билчик (ЕНП, Словакия), който е и председател на делегацията за Черна гора. Сред подписалите страни са и председателите на делегациите за Албания - Манолис Кефалоянис (ЕНП, Гърция), Босна и Херцеговина и Косово - Ромео Франц (Зелени/ЕСА, Германия), Северна Македония - Андреас Шидер (С&Д, Австрия) и Сърбия - Таня Файон (С&Д, Словения).

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2cn

FACEBOOK