„Елица Василева и историята на един световен рекорд“. Интересен материал с такова заглавие бе публикуван на сайта на Европейската конфедерация по волейбол (cev.lu виж тук).
Поводът бе световният рекорд, който постави капитанът на женския национален отбор по волейбол Елица Василева, за най-много отбелязани точки в един мач – 57. Страхотното постижение 194-сантиметровата състезателка постигна в среща от първенството на Южна Корея, където преди две години и половина носеше екипа на „Инчеон Хункук пинк спайдърс“.
Ето и пълен превод на материала за нашата волейболистка:
„Не мисля, че съм направила нещо специално. Беше обикновен, нормален ден“, заявява волейболистката на България Елица Василева по повод случая, в който записа своето име в историята на спорта. Волейболните фенове, които са били на трибуните в спортната зала „Джиянг“ в Инчеон може би няма да определят по същия начин този момент, както 194-сантиметровата състезателка. Защото през декември 2013 година, Елица Василева подобри рекорда за най-много отбелязани точки в един мач. Българската звезда заби зашеметяващите 57 точки.
„Не беше толкова специално“, коментира 25-годишната днес Василева, която по това време се състезава в първенството на Южна Корея и носи цветовете на INCHEON Heungkuk Life Pink Spiders. „Спомням си, че бе петгеймов мач и получих много топки“, обяснява Елица.
„По време на пътуването ми към залата преди срещата просто се опитвах да се концентрирам. Опитвах се да бъда спокойна, но с изключение на това не мисля, че съм направила нещо по-различно или специално в сравнение с другите дни“, припомня си Елица за паметния ден. Две години и половина по-късно, родената в Дупница състезателка е водеща фигура в националния отбор на своята страна на дебютните Европейски игри в Баку.
Когато двубоят започва Елица се представя по страхотен начин в атака. Самата тя се надява някой ден отново да изиграе подобен мач.
В един истински фестивал на напрестанни нейни атаки, Василева извежда своя отбор
INCHEON Heungkuk Life Pink Spiders до победата срещу GIMCHEON Korea Expressway Hi-pass в пет гейма 3:2 (22:25, 25:19, 25:23, 20:25, 15:13). Състезателката, която през следващия сезон ще се присъедини към руския гранд „Динамо“ (Казан), отбелязва 57 точки в този двубой. Това означава, че Елица е реализарала повече точки от всички нейни съотборнички взети заедно - 50.
„Самият факт, че играеш в Корея и си чужденец означава, че на мач ще получаваш доста топки. Тази среща не бе по-различна от всички останали. Чужденците като цяло се представят много добре в двубоите и получават много възможности, така че за мен не бе странно да отиграя толкова много топки“, споделя Василева и добавя, че по време на мача не е имала чувството, че прави нещо специално. „Просто си вършех работата. Опитвах се да отбележа всяка подадена към мен топка. След мача треньорът ми каза, че съм поставила световен рекорд. Преди това не знаех, защото никога не гледам статистиката“, казва тя.
Космическият актив Василева постига след 51 атаки, 4 блокади и 2 аса. Нейното постижение подобрява с две точки предишния рекорд на Никол Фаукет, която има на сметката си 55 точки отново в среща от първенството на Южна Корея. „Наистина се насладих на престоя си в Южна Корея. Бе много различно в сравнение с предишния ми опит, но имам само хубави спомени от шампионата там. Може би някой ден ще се върна, ако разбира се все още ме искат“, казва Василева, която е носила още екипите на българския ЦСКА (София), италианските Есперия Цремона Паловоло, Паловоло Сирио Перуджа, Волей Бергамо, бразилския Кампинас и турския Вакифбанк Истанбул.
След като звездата на България приключи участието си на Европейските игри в Баку, тя споделя, че се е насладила на времето си в азербайджанската столица, въпреки ранното отпадане не нейния тим. „Опитът, който натрупах тук е много специален за мен. Но в същото време съм тъжна, защото имахме възможност да направим нещо страхотно, но сега се прибираме в къщи“, коментира Василева.
Въпреки че пред хоризонта на българската героиня тепърва се откриват нови възможности за постижения, с които да блесне, Василева винаги може да се връща към деня, в който написа историята. Към деня, в който по нейни думи, тя просто си е вършила работата и не е направила „нищо специално“.
