Експерт за "Железница": Щом нещо се е случило, то значи има нещо нарушено

Снимка: Infomreja.bg

Строи ли се в България за сметка за качеството и безопасността?

На 540 метра в планината са били пострадалите работници в тунела „Железница“. Срутване не е имало, подчертават техниците, а обрушване.

Самият инцидент е станал заради слаба геология, дъждовете и високия риск в забоя, който винаги съществува.

Така строителите обясняват причините заради които трима човека бяха между живота и смъртта.

Още вчера, при посещението на Борисов, му бе докладвано: „Силно оводнено, господин премиер, лоша геология, в момента сме в най-тежката част – 551 метър. Прекалено много време продължиха дъждовете, много е оводнена тази част. Момчетата всичко са изпълнили. На самия забой, където сме направили рамката, там е паднала половината скала.“

Дъждът ли обаче е „виновен“ за инцидента. ИНФОМРЕЖА се свърза с Дамян Станев – сертифициран експерт по безопасност и здраве.

Първият ни въпрос е именно дали дъждовете, които в Благоевград през последните дни наистина не са поройни, могат да са причинители на свличането на масата в тунела.

„Може да стане, ако работниците са на 20-40 м под повърхността и са попаднали на дере, което е под воден стълб, но дори и да е така, то капе и има индикации за това. По-вераоятно е теч да има от подземна „леща“ (нещо като локва) която през порите прониква“, обясни Станев.

По проект, на база на гоеложкия доклад са разработени различни видове укрепване според характеристиките на масива, а на място геологът картира забоя на всеки 5-7 метра забоя (забой – границата между изкопаната и неизкопаната част на тунела, мястото с потенциален риск да се срути земна маса). Между изкопаната и неизкопаната част трябва да има рамка – тя се прави от стоманизиран профил и армировка, която се анкерира. Тази армировка се подсилва с пръскан бетон (торкретиране), който бързо придобива якостни качества. Между рамката и забоят трябва да има, колкото е възможно по-малко разстояние („забой на къс повод“) около 50 см. До метър максимум разстояние. (Понеже в Блъгария няма стандарт или норматив за тунелно строителство, това разстояние се определя от вида на масива, от геолога и техническия ръководител. При едни обстоятелства 1 метър може да е много, при други достатъчно). При неустойчив масив, преди да бъде поставена армироката се прави предварително укрепващо торкретиране. Багер остъргва забоят и обрушва неукрепени скални късове. Това е зоната, където има потенциал за свличане на земни маси.

Ако има „тектонски разлом“ – пукнатина в скалата от 2 до 10 см, запълнена от нанос и водата проникне в наноса, той става неустойчив и се пропуква, но за да проникне в наноса се касае за подземна леща – локва в средата на масива, която се провокира при вибрация. Отпушването на процеп в масива провокира скален пробив, но дъждовете е малко вероятно да доведат до такъв масиран пробив,  особено при по-висок масив, обяснява експертът.

Според него трябва да се установии дали в горната част на тунела има дере от 20 м., тоест височината на наноса и степента на ерозия, за да проникнат дъждовете в тунела. Но преди това ще прониква вода, което е забележимо.

Рискът още на проектно ниво трябва да е сведен до абсолютния минимум. За всякакъв вид скални и масиви се подбира специален метод на базата на геоложки проучвания.

Щом нещо се е случило, то значи има нещо нарушено, категоричен е Станев.

Случайността винаги я има, но въпросът е с какъв ефект е това. Щом има пострадали – то те не са били където трябва, или не са били достатъчно защитени, или укрепването не е било надеждно.

Когато се прави инструктаж на работещите, детайлите са важни. Геологът на база на масива трябва да каже какво да е укрепването.

Работниците са пряко подчинени на техническия ръководител. Но те, както и ръководителите, могат да не се съобразят с препоръките на геолога в пълна мяра, например заради форма на натиск за по-бързо изпълнение, натиск за по-лесен начин на изпълнение, подчертава експертът.

Геоложките условия в района на тунел „Железница“ са до голяма степен неблагоприятни и с наличието на „голям брой разривни тектонски нарушения в скалния масив“ геоложкия доклад. Структурата на скалата не предразполага към кални пробиви и има следните особености:

  • тектонски зони (възможност за незакономерно ориентиране на пукнатинните системи, влошено състояние на пукнатините, повишена напуканост, наличие на скални блокове обгърнати от глинест слой на контакта им с останалия масив, увеличаване на водопритока и налягането от подземни води и др.);
  • граници между геоложки единици (възможност за незакономерно ориентиране на пукнатинните системи, влошено състояние на пукнатините, повишена напуканост, увеличаване на водопритока от подземни води и др.);
  • дълбоки дерета (възможност за комбиниране на слаби инженерно геоложки разновидности със силно водообилна среда);
  • проучвателни сондажи (възможност за залпно нахлуване на консервирана в сондажите вода и шлам);

В тунела са се срутили около 10 тона скална маса, което е дало шанс на хората да оцелеят, смята главен комисар Николов.

В България няма стандарт, няма нормативен документ, който да се отнася за тунело строителство. Има стандарт за строежи на тунели в Германия, Австрия, Испания, Швеция, Норвегия.

И така, оказва се, че РДНСК как ще направят предписание без наредба. Със силата на норматив е проекта за строителство. Никой не може да им каже нищо повече от това да следват изпълнението по проекта и да се провери строителният надзор. Затова при такива ситуации водещи са принципите и оценката на риска.

Инспекцията по труда контролира всичко по чек лист, проверявайки документацията – тоест няма практическо наблюдение на процеса и да се установяват редните и нередните неща.

Техниката на безопасност се прилага на базата на принципи, а не само норми. Тя представлява последователност от действия (технически и организационни) при изпълнението на работните операции за гарантиране на здравето и безопасността на работещите. Може да няма разписан нормативен документ, но е важно прилагането на принципи и познание за системата на безопасността. А напоследък сме свидетели за това как експертизата изчезва, завърши Станев.

Припомняме, че това е втората злополука в тунела, предната бе при монтаж на долната част на арматура.

Тунел „Железница“ ще е с дължина около 2 км, с две отделни тръби в посока и е най-дългият пътен тунел изграждан досега у нас. Изпълнението на обекта, което започна през октомври м. г., напредва и строителите ще достигнат до прокопаването на първите 500 м в посока от Кулата към София. На обекта се работи денонощно, без почивен ден едновременно в двете тръби и от двете страни на тунела, похвали се министър Аврамова през майската си инспекция.

Съоръжението се изгражда по нов австрийски метод като се прокопават около 1,5-2 м във всяка тръба и посока на денонощие и веднага след това се прави първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери.

Изпълнител е Консорциум „АМ СТРУМА ТУНЕЛ 2018“, в който участват: „ДЖИ ПИ ГРУП“ АД, „ГЛОБАЛ КЪНСТРЪКШЪН“ ООД и „ВИА ПЛАН“ ЕООД. Стойността на договора е 185 370 370, 37 лв. без ДДС. Строителният надзор е на „План Инвест Железница“ ДЗЗД. В обединението са: „ПЛАН ИНВЕСТ ПЛОВДИВ“, „ИНФРА ПРОЕКТ КОНСУЛТ“ ЕООД, „Аскос 03“ ЕООД, „СЪРЧ КОРПОРЕЙШЪН СРЛ“. Стойността на договора е 3 994 440 лв. без ДДС.

Между „Глобъл Констръкшън“ и „Джи Пи Груп“ има негласна война. Те печелят от всеки метър или имат сметка от това да се пробива колкото се може повече и по-бързо и това може да бъде за сметка на безопасността и качеството, подчертават запознати.

Вижте анализът на експерт Станев след инцидента:

Тунел "Железница" се прокопава по т.нар. "нов австрийски тунелен метод", който предвижда последователна работа на две нива - калота и щрос. Първоначално се прокопва горната част (калота) от тунелната тръба (2/3 от общия диаметър), а след това (30-50 метра) се оформя долната част (щрос). В зависимост от масива се използва тунелен багер с кофа/хидрочук или се пробиват взривни дупки и се взривява съответната част от забоя или щроса. Взривяване се ползва при твърди и яки скали, които трудно могат да се изкопават или къртят с багер. Тази технология е относително безопасна и затова се прилага масово в световен мащаб при прокопаването на пътни тунели.

Укрепването се състои от стоманени ферми и армировъчни мрежи, които се поставят една след друга и следват плътно забоя. За допълнително укрепване укрепващите конструкции се анкерират с т.нар. ИБО анкери, които се забиват на различна дълбочина по свод на тунела. За всеки тунелен участък, в зависимост от геоложките условия и характеристиките на масива, се прилагат различни крепежи. Затова, геологът прави постоянен мониторинг на състоянието на масива, като на определени интервали (5-7-10 метра) прави геоложко картиране на забоя. За всеки вид скален масив има предписан проектно определен вид крепеж. При неустойчив масив, се прилага изпреварващ анкерен чадър над зоната на забоя и предварително торкретиране (преди полагане на армировката). След като се постави стоманената армировка, следва торкретиране с бързосъхнещ пръскан бетон. Това представлява първичната облицовка на тунелната тръба, след нея се полага хидроизолация и се прави вторичната облицовка.

Потенциално най-опасните дейности са в зоната на забоя, те са изправянето на фермата и фиксирането и, поставянето на армировъчната мрежа и фиксирането и, торкретирането в зоната на забоя, буренето (пробиването на взривни дупки със сондажна машина) и фактическото прокопаване осъществявано с тунелен багер.

За безопасността на работещите в зоната на забоя, преди да навлязат в опасната зона, се осъществява предварително заздравяване на скалния масив с торкретиране, като преди това с багера се обрушват потенциално опасните късове и са прави "остъргване" на масива. Целта е да се събори неустойчивата маса. Разстоянието от последната ферма до крайната точка на забоя не трябва да превишава 1 метър. Фермите се разполагат на разстояние от 50 см., като се фиксират една за друга.

С други думи, при реализирането на всички проектно предвидени мерки за безопасност, рискът се свежда до приемливо ниво. Спестяването на някои от мерките поради бързане и/или улесняване на работещите може да доведе до неблагоприятни последици като свличане и срутване на земни и скални маси.

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Експерт Станев

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 7jk

FACEBOOK