В 04:00 ч. сутринта на 28. октомври (неделя) връщаме часовниците си с час назад и преминаваме към астрономическото време. Астрономическото часово време ще продължи до последната неделя на март следващата година.
За пръв път сериозно то е предложено от Уилям Уилет в "Пилеене на дневна светлина", публикувана през 1907 г. Той не успява да убеди британския парламент да го приеме, въпреки наличието на значително лоби, припомня Vesti.bg.
Идеята за лятно часово време за пръв път се въвежда на практика от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април - 1 октомври 1916 г. Скоро след това Великобритания последват примера, като в началото въвежда лятно време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
Лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 година. От 1999 г. лятното часово време продължава до четири часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад.
Преместването на стрелките, когато се връщаме към астрономическото време, намалява риска от инфаркт, а преминаването към лятното време го увеличава, твърдят шведски учени от Каролинския институт. Те са анализирали статистиката за инфарктите в Швеция по време на преминаването от лятно към зимно часово време и обратното от 1987 г. до днес.
Резултатите показват, че рискът от инфаркт на миокарда се повишава средно с 5% през първата седмица от прехода към лятно време в сравнение с другите седмици от годината.
Изследователите са убедени, че преминаването в края на октомври към астрономическото часово време се съпровожда с понижаване на риска от инфаркт на следващия ден – в понеделник.
До 1 април 2019-а трябва да решим кое време да остане у нас за постоянно - лятното или зимното. Срокът беше поставен от Европейската комисия, тъй като мнозинството от европейските граждани се обяви против местенето на часовниковите стрелки, пише Frognews.bg.
96% от българите са поискали да се премахне смяната на времето. 51% предпочитат постоянно да е лятното часово време, а 38 процента – зимното.
