Единен координационен център е решението за „двойния стандарт“ при стоките

Снимка: КЗП

Предприетите инициативи от засегнатите от „двойния стандарт“ при потребителските стоки държави и представените след извършените анализи доказателства за разликите в съдържанието на групи продукти у нас и в Западна Европа събудиха в достатъчна степен активността на ЕК и тя направи две много значими крачки. Първо, предложението – като елемент от новия пакет за промени в потребителското законодателство – това да бъде посочено като нарушение, за което ще бъдат налагани санкции. И второ, заделянето на значителен финансов ресурс за продължаване на изпитванията и тестванията и на други най-често срещани на потребителския пазар продуктови групи, за да се установят дълбочината на проблема и областите, в които да се акцентира. Комисията за защита на потребителите (КЗП) е кандидатствала за такова финансиране, за да може съвместно с други институции да се направят съответните тестове в акредитирани лаборатории и работата по темата да продължи.

Това посочи Димитър Маргаритов в студиото на предаването „Местно време“ по БНТ, поканен за коментар по темата след провелата се в началото на седмицата в Благоевград обществена дискусия с български евродепутати относно доказания двоен стандарт в качеството на храните, които се продават в Западна и Централна Европа.

Председателят на КЗП бе категоричен, че националните контролни органи във всяка държава трябва да вършат своята работа на терен. Но той подкрепи идеята за създаване на единен координационен център за решаване на проблема с „двойния стандарт“. „В повечето случаи става въпрос за трансгранични спорове и мултинационални компании. „Понякога може да се затрудни един национален правоприлагащ орган да направи необходимото, за да може съответният нарушител, дори когато новото законодателство стане факт, да понесе справедлива санкция“, изтъкна Маргаритов. Според него наличието на координационен механизъм ще даде възможност да се обменят данни, да е ясно, че информацията е напълно релевентна, а оттам – и да бъдат взимани решения за наличието на нарушения, включително и за полагащия се размер на санкциите във всеки отделен случай.  

Ако някой производител си е направил труда да проучи какъв е специфичният вкус на определени групи хора от различни региони и въз основа на това изготви продукти, които да задовалят тези потребности, няма нищо лошо, смята Маргаритов. „Въпросът е това да не стане оправдание да бъдат сложени различни съставки и същата марка на продукт, който се продава на 30 пазара“, подчерта той. И изрази мнение, че подобен подход трябва да е много ясно мотивиран със съответните проучвания и анализи, а модифицираният продукт да се продава под друга търговска марка. Продуктите под утвърдени марки трябва да се предлагат навсякъде с едно и също съдържание. В противен случай производителите спекулират с доверието на потребителите.  

Маргаритов потвърди, че в КЗП постъпват и жалби, които касаят качеството на хранителните продукти. Доколкото законодателството позволява на този етап, Комисията се е произнасяла по няколко случая, свързани с храни и с проблеми от подобно естество. Той припомни кампанията от миналата година, при която след масирани проверки с Агенцията по безопасност на храните се установи, че на потребителите са предлагани като „сирене“ т.нар. „имитиращи продукти“. Друг пример е случаят с група продукти, които бяха рекламирани като „детски“ с цел родителите да ги припознаят като по-полезни, а анализът на съдържанието им не установи разлики от обикновените без такива наименования.   

 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2cn

FACEBOOK