Държавата обяви за "частни" плаж и пристанище до Догансарай. Прати "службите" да го пазят

Източник: Биволъ

Държавен плаж, държавно пристанище, държавната акватория пред него и общински път, който води до пристанището, са станали „де факто“ частна собственост на фирма, свързана с Ахмед Доган, която построи незаконен сарай в Отманли – парк Росенец. Това става ясно от последното развитие след разследването на Биволъ за Догансарай. През април т.г. нашите журналисти получиха достъп до плажа и пристанището, респектирайки охраната с камерите на голяма френска телевизия, която излъчи репортаж за сарая. 

Конституцията и законите са категорични за собствеността и гарантирания достъп до държавните и общински имоти. Но в съседство с резиденцията на Доган законите не важат. Това са установили група граждани, които са отишли да плажуват в съседство с луксозната постройка. Тя се извисява много над позволената по закон кота за строеж, а достъпът до нея е контролиран от многобройна охрана. 

За да стигнат до плажа гражданите са минали по черни пътеки, вместо да използват съществуващия общински път, който сега е преграден с бариера. Достъпът до държавното пристанище, на което се кипри луксозна яхта, обаче остава напълно отрязан.

„Аз идвам да ви кажа, че наистина е забранено и трябва просто да напуснете.“

Това заявяват две лица, представили се като хора на „службите“. Те проявяват и завидни познания по право:

„..Плажът е държавна собственост, от чисто правна гледна точка е така, но де факто е друго.“

Формална забрана обаче няма и няма как да има, защото имотът, на който са се намирали плажуващите, е изключителна държавна собственост.

Групата, посетила плажа, е провокирана от друг инцидент, случил се на 8-и август. За него разказа пред Биволъ Г.С. от Бургас. Той се разхождал с джет и две деца в района на о-в Св. Анастасия. Наложило му се да проведе телефонен разговор. Тъй като пристанището до сарая, което е бившият яхт клуб на Нефтохимик, е наблизо, той го доближава с джета. Но още на 30 метра от кея той е прогонен от охраната. Гардовете настояват, че пристанището и акваторията са частни.

„Ако щеш вярвай“ – натъртва охранителят.

Биволъ изпрати конкретни въпроси до премиера Бойко Борисов и до МВР кои са „службите“, които възпрепятстват достъпа до държавната територия. Кого охраняват и на какво основание са предприети тези противозаконни действия спрямо плажуващите граждани.

Биволъ първа разследва как на брега на Отманли изникна Сарая – маркиращ оста: Борисов – Пеевски – Доган. Става дума за луксозен дворец, който фирма от обръчите на Ахмед Доган построи с лоши кредити от КТБ в парка „Росенец“. Общественият път до него е преграден с бариера и се охранява, а държавните имоти на брега са с отрязан единствен достъп по суша – показа още преди година и половина проверка на Биволъ.

Според документите, с които медията разполага, Община Бургас е харизала на собственика на сарая общинска улица и така е блокирала достъпа до държавнo пристанище и държавен плаж.

Къде се намира Сарая?

Мястото представлява най-стратегическата точка в Бургаския залив – нос “Чукалята”. Това е бивша военна база на Гранични войски и е единственото място, което осигурява най-добра визуална и особено локационна видимост на целия трафик от и за залива, както и териториалните ни води от Емине до Резово. Тази територия е и най-близката брегова ивица до единствения остров Св. Анастасия, откъдето островът се снабдява с ток и вода. Островът е снабден с морски фар, указващ подхода на корабите и сам по себе си е от фундаментално значение, заради местоположението си, за националната сигурност на България.

В съседство на Сарая се намира пристанище „Росенец“, което е истински „руски анклав“ в България. Територията е предоставена на концесия за 35 години от първото правителство „Борисов“ на ЛукОЙЛ – управлявана от премиерския „партньор по карти“ Валентин Златев. Анклавът е ограден с ограда и камери като лагер на ГУЛАГ и се охранява строго от гардове на руска фирма. 

Митничари и гранични полицаи не се наблюдават, което отваря широко вратата за всякакъв вид трафик през нефтопристанището. Темата за този „руски анклав“ в Европейския съюз беше повдигната от Биволъ преди няколко години и стигна до водещи световни медии като Експрес и Льо Монд. В замяна на този фактически отказ от суверинитет, България не печели нищо. Проучване на Биволъ установи, че концесионните такси не са повече от пристанищните такси преди концесията, когато терминалът на Росенец се управляваше директно от държавата.

От Златев за Златев…

Биволъ пръв проучи подробно новостроящия се сарай на нос Чукалята още през ноември 2014 г. когато на мястото на бившата база за водни спортове започна ударно строителство.

Крайбрежната територия бе продадена от Иван Костов на руската петролна компания ЛукОЙЛ заедно с близката нефтобаза, при приватизацията на рафинерията през 1999 г. за « подаръчната » сума от 101 млн.$, от които едва 80% платени в брой. Не е излишно да се вметне, че по това време лидер на управляващата партия СДС в Бургас и шеф на бюджетната комисия в Народното събрание бе Йордан Цонев – сегашен член на ръководството на ДПС и колега по партия на Делян Пеевски и Ахмед Доган.

Впоследствие пенсионните фондове на Лукойл продават  близо 320 декара на руската фирма „Стрейтлайн“, зад която стои кипърската офшорка TROXY TRADING. Тя от своя страна е собственост на друга офшорка от Британските вирджински острови – FCM GROUP HOLDING. Това грижливо прикриване на собствеността има обяснение и то е, че зад „Стрейтлайн“ по информация на Биволъ стои самият Валентин Златев.

Видимата връзка е адв. Александър Величков. Той е шеф на Правна дирекция на ЛукОЙЛ България ЕООД и участва в управителните съвети на Пенсионно осигурително дружество „Лукойл Гарант-България“ АД и Доброволен пенсионен фонд „Лукойл Гарант-България“, които продават земите. В същото време Величков представлява TROXY TRADING, която се помещава в неговата кантора. Така от двете страни на сделката се оказват едни и същи лица, а самата сделка е откровено симулативна. От  учредената договорна ипотека за TROXY TRADING като кредитодател на „Стрейтлайн“ се разбира, че 184 декара са оценени на 5,28 млн. лв. или 28,7 лв. на квадрат. Реалните цени в предкризисната 2007 г. на това място са над 500 лв. на кв.м.

…и от Златев за Доган

През март 2014 г. част от терена (близо 9 декара) е препродадена от „Стрейтлайн“за 1.7 млн. лева. на регистрираната в началото на 2011 г. фирма „Хермес Солар“ ООД. Нейният мажоритарен собственик е Хайрие Сюлейман Хаджийска, която притежава 85% от първоначалния капитал на фирмата. Хайрие е била секретарка на личния помощник на Доган– Ахмед Емин, отговарящ за паричните потоци от и към партията. Пет процента от капитала държи Мускафа Шан. Емин загина при загадъчни обстоятелства на 17 октомври 2008 г. в Боянските сараи на Доган. Случаят бе потулен като самоубийство.

Капиталът на „Хермес“ е едва 100 лева, а в сайта на фирмата пише, че е „една от водещите европейски компании и единственият производител на висококачествени кристални фотоволтаични модули“. Непосредствено след прехвърлянето на земята, Хайрие и съдружникът й Мустафа Шан решават да продадат и дяловете си във фирмата и да излязат от ръководството. Но по адреса и координатите посочени в Търговския регистър има достатъчно основания да се счита, че фирмата е една от прословутите обръчи на бизнес интересите на ДПС. Вече с новото ръководство фирмата пристъпва към

Строителството на двореца – с лоши кредити от КТБ префинансирани в ПИБ

Дружеството има два кредита към КТБ. Първият е от март 2012 г. и за близо 12 млн. лв. и има просрочени лихви 100 хил. лв. Вторият – за близо 7 млн. лв. е от юли 2013 г. и има просрочени 50 хил. лв. лихви. Те са категоризирани като „лоши кредити“ без достатъчни обезпечения.

И двата кредита на „Хермес Солар“ обаче са намерили топъл прием в ПИБ, където се прекредитира Делян Пеевски малко преди фалита на КТБ. Кредитите на „Хермес Солар“ са обслужени с директно плащане от ПИБ на 100%, отбелязва финансовия журналист Мирослав Иванов приблизително по същото време, когато започваше строежа. С тези пари две години по-късно сараят е довършен и е пред откриване.

Мащабът на вложението и изключителният лукс се оценяват от снимки направени от въздуха и от морето, тъй като по суша няма как да се види цялата постройка. Пътят към нея е преграден от години с бариера с претекст, че има строителен обект. Нейното поставяне е принос на

Бургаския кмет Димитър Николов, който дава „зелена улица“ за сарайското начинание

още с изготвянето на подробния устройствен план ПУП, докато имотът е владение на Златев. Два от терените на Стрейтлайн – УПИ-V и УПИ-VII са така наречената „водна спортна база“. Без никакви обструкции, на база приетият вече ОУП на Бургас, лично Димитър Николов внася искането за ПУП в Общинския съвет, в който, както е известно, доминира групата на ГЕРБ (28 от общо 51 души).

Печално известният с ликвидирането на несебърските дюни шеф на РИОСВ Бойчо Георгиев решава, че ПУП-а няма нужда от екологична оценка. Пътна полиция също не възразява за промяната на организацията на движението, вероятно свързана с изграждането на паркинг пред бъдещия сарай.

Единствено областният управител Гребенаров протестира. От неговото писмо до кмета разбираме, че водещата до държавни имоти улица е станала частна собственост на възложителя и е блокиран достъпа до държавното пристанище. Въпреки този протест ПУП-ПРЗ е приет от Общински съвет на 28.03.2013.

Цялата статия ТУК.

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода l9n

FACEBOOK