Китайската класна стая „Конфуций“, която днес откриха в Югозападния университет, наистина е едно магично място.
Домакините от българска страна - ЮЗУ и Филологическият факултет, са уверени, че стаята е само крачка към създаването на Институт „Конфуций“, който също като Китайската стая, ще бъде единствен за Югозапада.
Началото на тържествената церемония беше дадено от емоционалната реч на декана на Филологическия факултет – проф. д-р Магдалена Панайотова-Костова. Тя накратко преразказа за началото на българо-китайската дружба, започнала още през мандата на бившия декан - проф. д-р Антони Стоилов.
Факултетът е Ваш втори дом. Какво е да приемете в него хора с толкова различен и чужд за нас - българите, манталитет?
В някакъв смисъл нашият факултет представя различни програми, които са и културологични, не само чисто филологически. Така че в този смисъл отношенията Изток-Запад, които традиционно са във фокуса на вниманието не само защото имаме такива специалности като славистика, балканистика, които изначално разглеждат отношенията „Аз-другият“, също така специалността „Английски език и етнология“, но и защото филологическото образование предполага усвояването на едни основни неща, които са важни за културата въобще.
Проф. Гъ каза, че Стаята е единствена и уникална с това, че няма друга такава в Югозапада. Можем ли да я наречем и единствена за всички останали университети в България?
Има два института в България. Единият е Институт „Конфуций“ в София, а другият е във Велико Търново. Нашата амбиция, разбира се, е тази Стая да прерасне в институт. Това означава обаче определени изисквания за брой студенти, за образователни програми, за бакалавърски програми, които би трябвало да изпълним, за да говорим за такова нещо. А по отношение на думите на проф. Гъ, че в Югозападна България това е първата класна стая, това е точно така. Именно затова нейната роля е ключова, тъй като ако говорим въобще за разпространение на източната култура и за влиянието ѝ върху западната и обратно, естествено, че подкрепата на китайската страна за нас е много важна.
Вие досега успяхте ли да посетите нашите „мисионери“ в Китай?
Аз бях в Китай през 2013 г. в Пекинския университет с други образователни лидери от различни институции, колеги от София, Русе, декани и ректори. Говорихме именно за това - за възможността за развитие на китайския език в нашата образователна институция. Нещата тръгнаха от там, от тази среща, която се осъществи по покана от китайска страна към ЮЗУ и вече споменатите вузове.
Какви бяха впечатленията от тази държава?
Според мен Китай е изключително напреднала и технологично, и материално. Просто това, което ние познаваме от китайската култура, е един слой, който бих казала, че не е основният. Представата ни за китайската храна, за китайските магазини няма нищо общо с това, което човек може да види в съвременен Пекин или в съвременен Шанхай, например.
Разбира се това е огромна страна и разликите там също са огромни, но достатъчно е да видиш влакове, които летят над главата ти и да се возиш на влак, който се движи с 303 км/ ч., както аз имах възможността, или да видиш, че под релсите се движат коли – това е постижение, от което България е далеч.
Всички студенти споделят, че зарядът, който получават, е огромен. Не говорим за изучаването на един език или култура. Възпитаниците го приемат като усъвършенстване на самите себе си, те приемат всичко случващо се като една усмивка, метафорично казано.
Именно! Целта ни е да помогнем на нашите студенти да се усъвършенстват, да имат повече възможности за реализация. И всъщност изучаването на китайски език и култура за тях е една допълнителна реализация. Отново искам да кажа, че това е безплатно за нашите студенти. Това, че те в Стаята биха се чувствали като в роден дом, означава, че ние искаме да я обзаведем така, че да им е приятно в часовете и съответно не само да учат някакви стихчета, а да попиват различните послания на тази източна култура, да я сравняват със западната и да правят своите изводи, защото на съвременния човек силата му е в информацията. Информираният човек е силен човек!
Ще има ли документ, с който да се удостовери участието в курса по китайски?
Всички студенти, които покрият определено ниво, получават сертификат от Китай, който важи за целия свят. По-важното е, че могат да продължат образованието си в Китай.
Проф. д-р Стоилов също е виновник за днешното събитие. В приветствието си той каза, че китайската страна е извор на мъдрост.
По Ваше време е започнала тази българо-китайска дружба. Доволен ли сте от развитието на нещата и достигането до днешното събитие?
В посока развитието на контактите с китайската страна и преподаването на китайски език в ЮЗУ – да, доволен съм, тъй като всеки иска да види резултата от своя труд. Така се случи, че по мое време положихме началото, след това други колеги продължиха работата. В крайна сметка класната стая е налице. Удовлетворен съм от усилията, които полагаше моя декански екип и продължението от екипа на проф. Панайотова. Всичко беше доведено до успешен край!
Как започна този контакт, как Вие се свързахте с Китай?
Ние имаме преподаватели, които подготвят китайски студенти. Учат ги на български език и ги запознават с българската култура в Пекинския държавен университет за чужди езици и култури, и в момента даже. Китайските студенти са проявили интерес към езика, историята и литературата ни. Така се появи възможност те да продължават обучението си при нас. И както споменах, има стъпки, има критерии, които ние трябва да изпълним като страна, не само желание е необходимо, а трябва да има и разписани правила. Всичко това беше направено. Свързахме се с Центъра „Конфуций“ в София, тъй като това да се открие класната стая „Конфуций“, е продължителен процес, специфичен.
Истината е, че идеята за българо-китайски обмен ни беше подсказана от самите студенти. Те попитаха дали има възможност да изучават някакви източни езици. От там тръгна сондирането, започнахме да разпитваме как би могло да стане, установихме контактите, нашите лектори също помагаха. Разбрахме условията за обемен. От тук ние се свързахме с центъра в София и започнахме да работим в синхрон.
Можем ли да наречем откриването на тази стая празник за Филологическия факултет, тъй като така се доказва развитието му?
Разбира се, че е празник. Всяка една стъпка нагоре, всяко едно вдигане на главата и изкачването на поредното стъпало е успех! В този смисъл аз съм доволен, защото положеният труд през моите мандати и развитието му след това, вече е факт. Това е развитие на факултета.
Какво бихте споделили за контактите с хората от института и посолството?
Те помагат. С г-жа Аксиния Колева – директор от българска страна на Института „Конфуций“, и с проф. Гъ – директор от китайска страна, контактуваме безпроблемно. Това е дейност, която се съгласува и с представителите на Китай в България. Неслучайно днес на откриването присъстваше представител на китайското посолство – г-жа Чен Ин.
