Нямат пари за инсулин и храна
Дупничанката Виолина Бекирова, която е позната сред съгражданите си като изключително състрадателен човек, се зае с не леката задача да помогне на майка и син от Златица, които са в изключително тежко здравословно и финансово състояние.
24-годишният Валентин Костадинов страда от диабет, а вече е диагностициран и с дясна хемипареза. Момчето почти не може да движи дясната си ръка, трудно подвижен е, а според решението на ТЕЛК той е със 74% нетрудоспособност.
„Много се надявам хора от цялата страна да се трогнат от съдбата на момчето и майка му. Те нямат пари за лекарства, няма какво да ядат. Наистина са в много тежко състояние. Аз каквото мога ще се опитам да направя от тук“, коментира дупничанката Виолина.
За тежката си участ Вальо разказва пред ИНФОМРЕЖА.
Още през 2002 година започнаха моите проблеми. Тогава бях съвсем мъничък и паднах от колело. Едва ми спасиха живота, бях и в кома не малко време. Завършил съм 12 клас в гимназията в Златица, но така и не успях да се явя на матурата и нямам диплома. Сега с майка ми Станка Костадинова /55 г./ живее с общо 315 лв. на месец. Това са пенсиите по болест и на двамата. Тя има изписани множество лекарства, както и аз.
Няма как да си вземем и най-необходимото. Парите за нищо не ни стигат, нито за инсулин, нито за другите лекарства. Майка ми има високо кръвно и при предписани 3 медикамента успяваме на куп само един. Няма откъде да вземем пари. Теглих бърз кредит да си купим дървата, тя също, за да си плати тока. Просто сме страшно отчаяни и в безизходица. През м.г. загубих и татко си, обясни пред ИНФОМРЕЖА Валентин.
Неговата единствена надежда е да бъде нает по някоя от програмите към Община Златица. Не моли за пари, надява се да намери работа и хора с големи сърца, които да му помогнат. Казва, че има нужда от дрехи и обувки, няма средства да си ги закупи.
„И аз като хората на моята възраст мечтая да отида на почивка, да отида на басейн, но това е само мечта. Омръзна ми вече с майка ми всяка вечер да сме на кренвирши и лютеница. Взимаме най-евтиното - хляб и за друго каквото остане. Купуваме първо лекарствата, а след това мислим как да си плащаме сметките и за храната“, обяснява през сълзи на очи младото момче.
Всеки, които реши да помогне на Валентин Костадиновр може да се свърже с него на тел: 0877 199 869.
