Той е гордостта на гоцеделчевци
Какво би бил град Гоце Делчев без своя парк, без тези 70 декара от иглолистни и широколистни дървета, храсти, цветя, без фонтана, езерото, беседката... , отдавна превърнали се в емблематични и останали в паметта на поколенията. Не, по-добре да не си задаваме подобен въпрос, защото паркът е ... сърцето на този град.
Създаден е по време на кметуването на Никола Атанасов /април 1926 – май 1932/, известен със своята предприемчивост и далновидност. Според историка Любен Димитров паркът е планиран по чешки образец. Тогава е съществувала само старата част, която е в класически геометричен стил, с алейно засаждане на дървета, предимно кестен, липа, бял и черен бор и рядко срещаните криптомерия поника, китайски мехурник, гинкобилоба и др. Години по-късно, в периода 1959 – 1961, паркът е разширен на изток върху общински места и терени на отчуждени за целта къщи. Новата част е в пейзажен стил – с повече открити пространства. Двете части се свързват и допълват по неповторим начин, като едната осигурява прохладата през лятото, а другата – удоволствието от слънчевите часове през зимата.
С изграждането и поддържането на парка свързват живота си много хора. Един от първите е Илия Харизанов – майстор градинар, който създава парник за отглеждане на посадъчен материал. На парка посвещава живота си и Петър Хаджидимков, който завършва двегодишен курс по цветарство и парково дело в Пловдив. Той поставя работата тук на научни основи. В по-ново време най-голям дял за обновяването на парка има инж. Тодор Стефанов. Ценна е и помощта, оказана от инженера-лесовъд Манол Кръстев.
Постепенно паркът се благоустроява все повече и повече. През 30-те години по идея на тогавашния кмет Борис Чанджиев, плод на неговото емигрантство във Франция, в средата на старата част е построена дървена беседка. Тук всеки неделен следобед духовата музика изнася концерт, а младите танцуват на новопостроения дансинг.
През 1936г. край централната алея е поставен бюст - паметник на Пейо Яворов – първия кмет на града. Изработката е от гранит и принадлежи на арменския скулптор Киркор Ахаронян. В началото на 40-те години е изграден шадраван, а през 50-те са поставени железни входни врати. При разширяването на парка е създадено езеро.
Десетилетия наред насажденията в парка са напоявани от стария градски водопровод по примитивен начин – с барабани и маркучи. През 1977г. е изградена самостоятелна оросителна инсталация. По това време са създадени детски площадки, индианско селище; алеите са асфалтирани, а входовете – обновени.
Венец в благоустрояването на градския парк е реализираният проект „Подобряване на уличната и парковата инфраструктура в град Гоце Делчев – рехабилитация на 25 улици и зелени площи” по Оперативна програма „Регионално развитие”, 2007 – 2013. Проектът е спечелен благодарение на екипната работа на редица общински специалисти. Всички изисквания са спазени, взети са под внимание и идеите на гражданите /например тези за велоалеи и за възстановяване на езерото/. Според Асан Имамов - координатор на проекта и главен специалист „ Икономическо развитие” в община Гоце Делчев, трудностите са се свеждали най-вече до краткия срок за изготвяне на плановете и чертежите и удължената процедура за избор на изпълнители. Но трудностите са преодолени и резултатът е налице. Презасадени са над 50 декара тревни площи; за обновяване на растителността са използвани над 7000 броя дървета, храсти и цветя . Изградена е нова автоматизирана напоителна система със собствен водоизточник. Възстановено е изкуственото езеро, обновен е фонтанът. Изградени са 4 детски площадки с над 25 съоръжения за различни възрастови групи, фитнес на открито, в който има уреди и за хора с физически увреждания, нова алейна мрежа, обществена тоалетна, нова ограда, ново енергоефективно осветление, велоалея, велопаркинг, нова беседка. Допълнително, с общински средства, е създадена интернет безжична зона със свободен достъп на територията на парка. Всичко това спечели одобранието на гражданите, които го изразиха в специално проведена от Общината анкета. Проектът е представен като успешна практика и на изложба в Брюксел заедно с още два проекта от Югозападна България, а Общината е получила награда за активен бенефициент от програмата „Регионално развитие”.
Кметът Владимир Москов казва: „Беше голяма битка за този проект, но най-важното е, че като цяло той е изпълнен.“
След обновяването паркът се превърна в открита сцена за изява на ансамбли, рок групи и всякакви певчески формации. Тук провеждат свои тържества училища и детски градини. А понякога паркът успешно изпълнява ролята и на картинна галерия. Така значението му в живота на града непрекъснато расте, той вече не е само място за отдих и детски игри.
Разбира се, направеното трябва да се поддържа. Общината отделя средства както за тази цел, така и за охраната на парка. А трудности има всякакви, като се започне от гаргите, които изяждат гнездата на пойните птици, и боровата процесионка, водеща до загиването на дървесни видове, и се стигне до прояви на недобросъвестни граждани.
Неотменни са грижите за пръскане, торене, косене. До старите дървета, които са на повече от 70 години, се засажват млади. Отглеждат се и нови растителни видове – например японска вишна, създала заедно с новозасадените 20 ружи цветна алея от дървета. По инициатива на граждани са оформени двата кръга пред централния вход, които радват с кипарисите и цветята около тях.
Някои граждани си имат любими места в парка. В такива се превръщат и наскоро монтираните маси за игра на табла и шах с красивите пейки наоколо.
Няма съмнение, че за продължаващото разкрасяване на това прекрасно място ще допринесе и откритата неотдавна модерна оранжерия за цветя, която се намира в непосредствена близост до него.
Гостоприемно разтворил врати от най-ранна утрин до късно през нощта, паркът ни посреща със своето неизменно очарование, с ласка и нежност. Съчетал зеленината на дърветата с пъстротата на цветята, плисъка от падащата вода с песента на птиците, той е богатството, с което се гордеем.
