100-годишен мъж от Горно Дряново е безспорният любимец на хората от цялото село, които освен с уважение говорят за него и с искрени чувства на почитание. На 11 август тази година Алил Пехливанов навършва 100 години и от кметството още отсега се готвят да го изненадат с подарък и хубав празник.
Възрастният мъж, който след броени месеци ще удари цял век на бял свят, е с невероятно бистра памет, няма склероза, на крака е и е един от най-желаните събеседници, с които местните жители нищят миналото и настоящето.
Всички от селото се чудят как на тези години дядо Алил се е съхранил. Всеки ден по пет пъти той ходи на джамия и не пропуска нито една молитва. Разхожда се из селото, а когато времето е хубаво, отива до близката чешма до гробишния парк, която сам сътворил преди много години, да си пийне прясна водица и да постои на гроба на съпругата си, починала преди 23 години.
Дядо Алил споделя, че годините не му тежат, но признава, че закъсал със слуха и зрението. Получава 314 лева пенсия. Пенсионирал се като дървосекач в Горско стопанство - Беслет, откъдето е и основният му трудов стаж. Навремето работел и в ТКЗС-то, пък и към пенсията му додали някой лев като участник във Втората световна война - на Орфанския остров по Гръцко и в Струмица, Вардарска Македония.
Алил Пехливанов има 4 деца, 12 внуци и над 20 правнуци. Вече дори има и един праправнук. Той разказва, че близките му помагали, но основно сам се грижел за себе си. Сутрин си правел кафето, дори си угаждал доста на душата, защото много обичал манджите с тлъсто овнешко месо и дреболии.
Най-много през живота си е ял боб и картофи, но без месце не може. Не пропускал като разбере, че някъде в селото се коли крава, да отиде и да си купи от най-тлъстото месо и дреболиите.
"Прекарали сме и лоши, и хубави времена, не усетих как минаха тези 100 години. Все едно влязох от едната врата и излязох от другата. Младите хора сега умеят да живеят, по наше време нямаше такъв живот. Работехме всичко - от сутрин до вечер, гледахме челяд, земеделие и какво ли не. Харесвам, че младите сега живеят повече за себе си, ходят по заведения и дискотеки и добре правят, само да не прекаляват с пиенето. Аз през живота си не помня да съм бил пиян някога и да съм вдигал скандали на домашните си. Не съм пушил никога, дори и на фронта. Примирявахме се и с нямането, и с религията, и с мизерията, но сега младите не са така", споделя дядо Алил.
