Не всичко, което има пера и може да лети, е сокол. Поне това стана ясно в размирната община Гърмен, където на неделния балотаж кандидатът на ДПС Ахмед Башев претърпя разгромяваща загуба от досегашната кметица Минка Капитанова. Соколът на ДПС, както Лютви Местан нарече своя любимец по време на предизборната кампания, доказа, че не е достатъчно само да можеш да летиш, а е нужно хората да те обичат и да ти вярват, за да гласуват за теб. Без подкрепата на избирателите ласкавото сравнение на партийния лидер започва да звучи нелепо, защото в природата соколът е обикновена граблива птица.
Вчера жителите на малката община се освободиха от страха и показаха червен картон на надменността и разединението. След края на изборния ден площадът в Гърмен се изпълни с празнуващи хора, които вдигаха наздравици най-вече затова, че Башев е загубил.
Тъжно е, когато загубата на един политик предизвиква всенародни тържества, но това доказва, че хорската любов не се печели с насаждане на страх и реваншизъм – все неща, приписвани от години на Ахмед Башев.
На тези избори соколът на Лютви Местан остана съвсем сам, само с подкрепата на партийната централа. От него се отказаха най-близките му съратници, които открито заявиха, че предпочитат да работят за Минка Капитанова. Дори в родното му село Рибново хората празнуваха тежката му загуба и признаха, че за тях това е равно на национално освобождение.
Кандидат-кметът на ДПС загуби, защото не заложи на честността и диалога с хората. Вместо да постави на дневен ред истинските проблеми на общината, той предприе злостна кампания срещу опонентката си Минка Капитанова и срещу всеки, който не е с него. Опита се да раздели хората на принципа „който не е с мен, значи ми е враг“.
Дори и по въпроса с незаконното строителство в квартал „Кремиковци“ Башев, който е бивш управник на общината, не призна, че всички досегашни управления имат вина за батака с ромите. Напротив, той прехвърли цялата отговорност на кметицата, но хората не му повярваха, защото не са глупави. През всичките месеци на шествия и митинги пък витаеше съмнението, че той скрито подклажда огъня на гнева в селото. Опита да се заиграе с жителите на махалата, които се събраха на протест и развяха чисто нови трикольори, купени от бившия управник, както сами признаха.
По-късно сянката на съмнението беляза и партийните събрания, на които трябваше да се определи кой ще бъде кандидат-кметът на ДПС. В общината отдавна се шушука, че Башев вече е недолюбван от съпартийците си и очакванията бяха, че той няма да получи нужната подкрепа. Заговори се за разцепление на местния актив, част от който неофициално застана зад Минка Капитанова, която също е кадър на Движението за права и свободи.
Въпреки разединението, Башев успя да се наложи, пренебрегна волята на редовите членове на ДПС и получи така желаната подкрепа от партийната централа. С това той даде още един лош знак към съпартийците си и въобще към всички жители на общината – че е готов на всичко, за да получи местната власт.
Този модел на поведение му пролича и по времето, когато беше народен представител, защото амбицията му да властва го превърна в главен кадровик в Пиринско.
Впрочем вчерашният му разгром е още по-драматичен на фона на ореола, който той сам си изгради през последните години – че е недосегаем и може да спечели всяка битка, независимо от цената. Тази надменност разочарова и мюсюлманите, и християните в общината. На местните избори те гласуваха наказателно и така показаха, че не искат да ги управлява човек с подобно поведение.
Загубата на Ахмед Башев не е изненада за никого, освен, може би, за самия него и за централата на ДПС. Летните протести срещу ромските беззакония бяха първият предвестник, че гърменци са готови да се освободят от страха и да сложат ред в управлението на общината.
