Борците за свобода трябва да имат правото на свободен избор кога да се оттеглят от нагнетения терен на борбите за свобода и демокрация, за да предоставят възможността на други да поемат щафетата. ДПС е моето друго аз, няма как и къде да избягам от него, а и не искам. Оставам посветен на каузата ДПС.
Тези думи на Ахмед Доган бяха прочетени от трибуната на партийната конференция на ДПС в НДК. Малко след това прозвуча и очакваното заявление, че се отказва от лидерския пост в движението, съобщи standartnews.com.
Предлагам Лютви Местан за председател на ДПС. Съображенията ми са следните: изгради се като парламентарист, диалогичен е, но и достатъчно борбен, има богат опит в преценката на ситуациита и вземането на решенията. Апелирам към целия партиен актив да подкрепим Лютви Местан, настоява Доган.
Словото му бе прочетено от зам.-председателят на ДПС Филиз Хюсменова близо 5 часа след нападението над Сокола. Самият Доган седеше на президиума.
Преди това стана ясно, чеслед покушението той е получил хипертонична криза и е бил отведен в Правителствена болница. Малко преди 17 часа обаче лидерът изненадващо се върна на конференцията на партията. Залата го посрещна на крака с викове ДПС. Там беше приятелката му и синът му Демир.
Ето и откъси словото му:
"Уважаеми дами и господа, скъпи фенове на демокрацията!
С ваше позволение бих искал да се изповядам пред вас като човек, който е преживял катарзиса на подмяната на демокрацията с диктатура. Демокрацията не е веднъж завинаги зададена обективна реалност като ценностна система. Демокрацията се оказа много уязвима с пермаментна потребност от грижи за утвърждаване и развитие. Инерцията в нашите модели на поведение и рутинността във възприемане на нейните ценности се заплаща с много висока морална цена. До такава степен се объркваш, че дори не можеш да си обясниш какво се е случило! И защо си бездействал, когато всичко е ставало пред очите ти. Когато осъзнаваш какво си допуснал като част от политическия елит на страната, вместо търсене на рационално обяснение, се стъписваш още повече. Защото започваш да проумяваш за какво става въпрос.
Виждайки как реагира медията и обществото на поведението на един мачо като Герой-спасител, ти става тъжно и мъчно. Но чувството на вина от политическо бездействие не те утешава, а те тормози дълбинно и вертикално...
Когато за пореден път преживяваш спектъра от възможности на демокрацията и разбираш своя дял от общата вина, който превръща възможността за диктатура в действителност, вече си готов да отсъдиш, че това е най-важният урок на демокрацията, който обаче не трябва да се повтаря. Защото политик, който не е бил в час с този урок, не знае цената на демокрацията. Такъв политик е станал жертва на рутината и инерцията.
Страхотен урок. Неповторим, драматичен дори. Диктаторите не разбират от базови ценности, политическо целеполагане и стратегия за развитие на страната. Но те по-добре от нас усещат инстинктивната сила на властовата система и нейните инструменти. Особено микрофонът, камерата и силовите инструменти. И всичко, което може да служи за принуда и рекет.
Могат да ти вземат бизнеса, но ти трябва да се чувстваш благодарен. Могат да те фалират, но ти трябва да мълчиш и да се страхуваш. Могат да те компрометират чрез медията до такава степан, че гледайки се в огледалото да не се познаеш.
Могат да фалират и държавата, стига това да им гарантира собствено оцеляване и житейска сигурност.
Но диктаторите като нашия Герой-спасител са странни хора. Колкото и да са суетни и арогантни пред камерата, в същата степен са неуверени и страхливи в бъдещата посока на времето. Затова ги интересува оцеляването. Не случайно основният предизборен трик на нашия Герой-спасител не е някаква програма или модел за развитие на България, а събуждането на инстинкта на българина за оцеляване. Разбира се, това внушение задължително се свързва с виртуалната турска опасност и с ДПС като продукт на османското културно наследство на Балканите.
До тук добре, машината на страха е конструирана по свой образ и подобие и е пусната в действие. И започва да произвежда необходимия продукт - страха. Стремежът на диктаторите към абсолютната власт е без граници. Те обикновено започват с показна прилежност, за да се харесат на публиката и достигат своя апогей с популизъм и демагогия на тема справедливост. И накрая стават жертва на същата машина на властта, която са създали.
В личностен екзистенциален смисъл се случи така, че преди 28 години се наложи да променя управляващите параметри на живота си, защото се осмелих да се противопоставя на подобни изстъпления срещу правата и свободите на човека и малцинствата в България. Това стана възможно, защото имаше хора с кураж и самосъзнание да се борят за свободата. Част от тях са тук, в тази зала. Използвам случая да ги поздравя. Но тази борба може да продължи по-нататък само с директната подкрепа на европейските либерали и на институциите на ЕС.
В тази борба за свободата минах през всичките етапи на преобразуване на образа си. От надеждан млад философ, през нелегалното съпротивително движение срещу тоталитарната власт до политически затворник и 23 години един от строителите на демокрацията в България.
И, разбира се, в тази неспирна дейност паралелно с позитивите, натрупах и много негативи. От проклятие до доганизация и сатанизация на политическите реалности в страната. Което обективно пречи за разширяването на либералната електорална ниша в България.
Затова борците за свобода трябва да имат правото на свободен избор - кога да се оттеглят от нагнетения терен на борбата за права, свободи и демокрация, за да предоставят възможността на други да поемат щафетата. Правя това с дълбокото осъзнаване на необходимостта от подобен акт. В името на свободата и развитието на ДПС! Изтърканите клишета за профила на ДПС се въртят около идеята за партия от лидерски тип. Това е вярно само за непосветени. Защото ДПС е много повече от това.
Моята роля се свежда до шанса на живота ми да дам първия тласък за развитието на ДПС. Благодаря на всички, че ме удостоихте с това призвание. След първия тласък ДПС и лидерът се състезаваха взаимно. В тази сложна симетрия във взаимното развитие се крие част от тайната за успехите на ДПС през последните две десетилетия. В това позициониране на взаимно полагане, задаване и покриване на очакванията, властовата система загуби стандартния си смисъл, защото се издига до равнището на субстанцията на властта като свобода. Тъкмо затова ДПС и лидерът са огледални образи на стремежа на колективното тяло на общността към свободата.
ДПС е другото мое Аз, затова няма къде и как да избягам от него. И не искам. Защото ДПС е 28 години от живота ми. Оставам посветен на каузата ДПС. Но можем с общи усилия да променим оптиката на обществото и образите на ДПС и лидера, за да дадем на колективното тяло на демокрацията по-висок праг на развитие.
В тази връзка искам да изразя дълбоката си благодарност за доверието, с което ме удостоихте десетилетия наред. Благодаря на репресираните, благодаря на младежите, благодаря на европейските либерали, благодаря на нашите изселници в Република Турция, благодаря на всичките ни противници... Най-вече съм благодарен на цялата ни членска маса и на нашите избиратели, които промениха геометрията и смисъла на погледа си. Тъкмо затова ДПС се превърна във визия за по-добър живот. Като партия ДПС не може да бъде управлявана как да е. Защото в ценностната й матрица е заложена независимостта и свободата за действие.
Този път решението ми е категорично! Предлагам за председател на ДПС кандидатурата на Лютви Местан. Съображенията ми са следните: изгради се като парламентарист, диалогичен е, но и достатъчно борбен, има богат опит в преценката на ситуациита и вземането на решенията.
Българските либерали в лицето на ДПС трябва да покажат как трябва да се сменя председателят на партията при осъзната политическа необходимост. От тази година влизаме в 5-годишен цикъл на ежегодни избори. Освен това България се включва в нов цикъл на промени в държавността, гражданското общество и по-ефетивното материализиране на базовите ценности на демокрацията.
Апелирам към целия партиен актив да подкрепим господин Лютви Местан, а на младежката организация на ДПС пожелавам да бъде авангард на либерализма през следващите пет години и най-вече на парламентарните избори 2013. Благодаря на всички членове на ДПС, на всичките ни избиратели и на целия партиен актив за досегашните успехи, които сме постигали Заедно. Но най-голямото ни предизвикателство са парламентарни избори 2013. Благодаря на всички! Задължен съм ви!
Речта изправи залата на крака.
