Разказ от първо Х лице. Може да е всеки 40-годишен лекар, който работи в България. Той не налага мнения, не дава препоръки нито изисква решения. Това е само и единствено гледна точка по въпроса и натрупания опит в областта. Съществува възможност за неправилно тълкуване на мнението или неправилно разбиране от негова страна на същността на здравната реформа. Това също не задължава никого с нищо, нито има за цел да обиди или засегне някого.
НО! Истината е следната:
“Primum Non Nocere”, в превод от латински език ,,Първо - не вреди!”. На това ни учат в Медицинския университет. Освен да трупаме знания, да вникваме в болката на хората и да поставяме навременна и точна диагноза. Така това да доведе до правилни решения. По този начин хората със здравословен проблем да бъда излекувани. Така разсъждава всеки новозавършил лекар. Какво се случва всъщност.
В момента, в който вземе дипломата си, застава на кръстопът. ,,Какво да правя сега?”
Обикновено вариантите са три.
1. Отива да работи на село (град), като личен лекар. С надеждата да натрупа достатъчен брой пациенти и да се грижи за тях. Там обаче попада на установени практики. Хората не му вярват (защото е още млад). Лекарите в повечето случаи го приемат като конкурент, т.е. донякъде пренебрежително, но има и негативно отношение. Все пак, той или тя, ще вземе от техния ,,хляб”, нали така?!? В случай, че реши все пак да се бори и доказва попада в специфично състояние на духа, в което постоянно се пита: ,,За това ли учих??!”.
Защо? Защото трябва да се регистрира като фирма. Да подава документи в няколко институции за да докаже, че иска да помага и да спази съществуващите разпоредби. След получаването на дипломата в началото на ноември, трябва да създаде фирма и регистрация до края на ноември. За да може да набере пациенти до края на декември. За да може да подаде документи за договор с НЗОК до края на януари. Не трябва да се пропуска факта, че трябва да си намери помещение, да го оборудва с материали, мебели и консумативи по разпоредбите. Това струва почти цената на гарсониера. И чак тогава да започне. И като започне осъзнава, че логото не е е на латински, а на български и вече звучи: ,,Добрият доктор е добър администратор. Няма никакво значение колко знае като доктор!” Системата на здравеопазването е такава, че никой не го интерусват резултатите от лечението. Важно е при отчитане да имаш задължителния брой диспансерни прегледи, подпис на пациента на листа от преглед и отчета за ваксините. При спазване на допълнителното ограничение за лимит на разходи. Т.е ако един човек има кръвно и стар инсулт, трябва да реши, кое е по-важно за пациента, та на какъв специалист да го прати. За другата болест, другия месец. Същото и за изследванията на рентген или кръв. Ама ти трябват още изследвания. ,,Пари няма, оправяй се!”. При проверка на институциите са проверява дали имаш подпис на пациента, дали водиш тетрадка с температурата на хладилника, дали лентичките на стерилизатора са в срок на годност. Никой не го интересува дали разбираш от кардиология, можеш ли да разчетеш кардиограма, дали знаеш какво значи кръвна захар 20 mmol/l, и дали можеш да мериш кръвно. Това няма никакво значение за системата на здравеопазването. Освен ако няма жалба. Тогава идва медицински одит и гледа пак документация. Важно е при отчитане и при проверка всичко да бъде документално изрядно. Точка.
2. Решава да работи в болница, да вземе специалност и след това да продължи професионална реализация като специалист в доболнична помощ на кабинет или в специализирана клиника. Тук осъзнава най-важното. В случай, че не е от София или друг град на център за специализация и няма пари, няма как да стане специалист. Пояснявам – специализантите са на заплата, подобна на парите, получавани при временна заетост да метат улиците, работят в клиника, плащат наем, режийни разходи. Това трябва да стане със около 250 лв. месечно. Така е достатъчно трудно. След като изкара така 4-5 години и вземе специалност, пак е на кръстопът. Доболнична или болнична помощ. Ако реши доболнична, значи застава на колене пред личните лекари. Те му стават работодатели. Почти е длъжен да се съобразява с техните искания и лечение. Ако отстоява позиция, по-вероятно е повече направление никога да не получи. Остава болничната помощ. Там започва като подчинен на заплата доста различна от заработената. Докато минат десетина години. Пред това време празниците са му работни дни. За семейството, време трудно ще остане. Ако въобще успее да създаде или изхрани създадено семейство.
3. Работа в бърза помощ. Екшън, разправии, умения, критични ситуации. На заплата, почти колкото чистачка в хотел. И то не много голям хотел. И то не в чужда държава.
Тогава младият лекар си задава въпроса: Какво правя в България??? Може да зададе въпроса доста по-рано, още при завършването. Особено ако има достатъчно познания и информация за това какви са условията за работа в родината. Затова не им се сърдете.
Относно болниците.
Болниците в България са търговски дружества. Държавни, общински, частни, те винаги зависят от бюджет. Този бюджет отива основно за покриване на най-необходимото. Като търговски дружества те ще се стремят да бъдат на печалба. Предвид това, че здравеопазването представлява много голям разход – апаратура, сграден фонд, ремонти и т.н. Единственият начин е да се държат някакви цени или да се събират пари за различни допълнителни дейности. Още повече, когато един пациент е в тежко състояние, заплащането за неговия престой, лекарства, използвана апаратура и т.н. е много по-малко от това, което болницата получава за такива случаи. Това формира пасив. И тогава вече се пести от парно, за да има за лекарства. Или се пести от нова апаратура, за да има за заплати. Или се плаща за екип, за да има за лекарства. А всичко поскъпва постоянно, апаратурата остарява, сградите изискват поддръжка. Затова се търсят все повече пари. а парите трябва да дойдат отнякъде. Но! Здравната вноска е недостатъчна, а и не я плащат всички, които ползват. Ето пример. Човек, който не е плащал 18 години, внася осигуровки за три години и получава всичко, което се полага по реимбурсация от касата. Останалите 15 г. е бил по-хитър от системата. А това се натрупва, както като пасив, така и като липса.
