До връх Пиленцето – един от трите стражи на Гоцеделчевското поле

Снимка: Infomreja.bg

Поход, който ни помага да опознаем местните традиции

Поредният поход , организиран от ТД „Момини двори“ в Гоце Делчев, е до върха с умалителното име Пиленцето. Справката в Интернет казва, че от 1-во хилядолетие преди Христа там  има светилище, където всяка година на св. Христофор (Кръстор ) е правен курбан за дъжд и плодородие. Това още повече засилва интереса ни към върха.

Подстъпът към него е от чешмата при село Добротино. Денивелацията е твърде голяма, така че за лек преход не може да се мисли. Добре, че разстоянието не е дълго - изкачването ни отнема около два часа. Опитните туристи биха могли да стигнат до целта по-бързо, но те спазват неписано правило - изчакват останалите и им помагат, ако стане нужда.

На върха ни посреща метален кръст, за който е вързана отдавна изсъхнала елхичка – точно според обреда, спазван някога. Дали и сега не се прави този ритуал?

Отговорът дава кметският наместник на Добротино – Иван Караилиев. До преди 3-4 години местните хора са спазвали традицията, като на 9-и май, когато се чества свети Христофор, са се качвали с коне до върха и там са правели курбан. Сега жертвеното животно се коли горе, а курбанът се приготвя и раздава в манастира „Свети Илия“ край селото.

Нещо повече. Стари хора разказвали, че според поверието трите върха – Свети Костадин, Свети Дух и Пиленцето, разположени недалече един от друг, пазят от градушки, бури и всякакви бедствия цялото Гоцеделчевско поле. Затова и до днес хората от близките села продължават да принасят там жертва.

Седим на върха и се любуваме на чудесната гледка, която се открива оттук в необичайно слънчевия първодекемврийски ден. Под  нас е цялата котловина с града и селата наоколо.

Правим си снимки за спомен и тръгваме обратно, но вече по друг път. Постоянно  внимаваме да не се подхлъзнем, защото дебелият килим от листа  е осланен. Предвиждаме и опасността  от многото нападали клони, в които можем да се спънем.

По време на почивките, когато погледите ни вече не следят горската пътека, успяваме да се порадваме на природната хубост. Красиви са и боровете, и буките, и хвойната. .. А когато стигаме до огрени от слънцето поляни, погледите ни привлича пурпурът  на  шипковите  храсти.

Денят е приятен и заради сърдечните отношения между хората. Планината стопява невидимите граници между тези, които я обичат, и ги сближава. Разговорите се водят непринудено  на всякакви теми. Една от тях, разбира се, е за следващия поход, когато отново ще усетим обаянието на планинската природа.

 

Снимка: Infomreja.bg
Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Hihi18:00 - 02.12.2019
До пиленцето се качвам за 15 минути не е Еверест спокойно хора хихихи
Код за сигурност, въведете кода sj2
loading...