ЕС иска гражданите да са по-отговорни и разумни спрямо КОВИД

Снимка: pixabay.com

Евродепутатите призоват за засилване на механизма на ЕС за гражданска защита

ЕС предоставя финансова подкрепа на 18 държави членки и на Обединеното кралство за транспортирането на основни медицински изделия в Европа. Подкрепата е в размер на 150 милиона евро и се предоставя чрез Инструмента за спешна подкрепа. Този инструмент позволи на ЕС да финансира превоза на товари между април и септември 2020 г., в това число на животоспасяващо лично защитно оборудване, лекарства и медицинско оборудване.

Финансирането в размер на 150 милиона евро е част от сумата от 220 милиона евро, предоставена на разположение през април 2020 г. в подкрепа на:

·         транспортирането на медицински изделия до местата, където са най-необходими, чрез финансиране на товарния транспорт на помощ и средства от първа необходимост за държавите — членки на ЕС;

·         прехвърлянето на пациенти между държави — членки на ЕС, или от държави членки в съседни на ЕС държави, когато съществува риск здравните служби да бъдат претоварени; и

транспортирането на медицински персонал и мобилни медицински екипи между държавите — членки на ЕС, и в ЕС от други държави.

Притеснени от последните увеличения на положителните случаи на COVID-19 в цяла Европа, евродепутатите изразяват съжаление, че държавите членки не си взели поуки от началото на кризата и отново са предприели различни и некоординирани мерки.

В резолюция, приета в четвъртък с 595 гласа „за“, 50 гласа „против“ и 41 гласа „въздържал се“, те посочват липсата на хармонизирана методология, използвана за събиране и оценяване на броя заразени хора, което води до различни оценки на здравния риск и ограничения на свободното движение за хора, пътуващи от други страни от ЕС.

След дебата във вторник с комисар Дидие Рейндерс и министър Михаел Рот от името на Германското председателство, Парламентът призовава държавите членки:

Европейският център за профилактика и контрол върху заболяванията следва да отговаря за оценката на риска от разпространение на вируса и за публикуване на седмична актуализирана карта на риска (по региони), като използва общ цветен код въз основа на данните, предоставени от държавите членки. Неговите ресурси и персонал трябва да бъдат незабавно увеличени, добавят евродепутатите.

Насърчаване използването на приложения за проследяване

Резолюцията отправя искане към Комисията да разработи хармонизирана форма за локализиране на пътниците, за да изгради доверие в система за наблюдение в целия ЕС. Използването на приложения за проследяване следва да се насърчава, според евродепутатите. Те очакват националните системи да бъдат оперативно съвместими до октомври, за да се даде възможност за проследяване на COVID-19 в целия ЕС. Те подчертават, че тези приложения трябва да функционират в пълно съответствие с Общия регламент относно защитата на данните.

Парламентът призовава ЕС да бъде по-самостоятелен по отношение на лекарства и медицинско оборудване, така че във всеки един момент да има достъпни лечения.

Резолюция, приета с 663 гласа „за”, 23 гласа „против“ и 10 гласа „въздържал се“, Парламентът разглежда основните причини за недостига на лекарства. Евродепутатите призовават за засилване на действията на ЕС в отговор на проблема, изострен от здравната криза свързана с COVID-19 в цяла Европа, която има пряко отрицателно въздействие върху здравето, безопасността на пациентите и по-нататъшното им лечение.

Парламентът приветства новата здравна програма на ЕС EU4Health и отправя искане към Комисията да използва предстоящата фармацевтична стратегия, за да гарантира, че безопасни лекарства в Европа могат да бъдат произведени и предоставени на достъпни цени, както и да проучи начините за възстановяване на фармацевтичното производство в Европа.

В резолюцията също така се призовава Комисията да предложи директива за определяне на минимални стандарти за качествени системи за здравеопазване в държавите членки.

Завръщане към независим здравен сектор в ЕС

Необходимо е да се даде приоритет на стимулирането на вътрешното производство на основни и стратегически лекарства, тъй като понастоящем 40% от продаваните лекарства в ЕС са произведени от държави извън ЕС, докато 60-80% от активните фармацевтични съставки са произведени в Китай и Индия, казват евродепутатите.

Те също посочват необходимостта от скрининг на преките чуждестранни инвестиции във фабриките за производство на фармацевтични продукти, които са част от критичната здравна инфраструктура на Европа, и насърчават въвеждането на финансови стимули, за да се убедят предприятията да произвеждат активни фармацевтични съставки и лекарства в Европа.

По-добра координация със и между страните от ЕС

Парламентът призовава държавите членки да споделят най-добри практики в управлението на запасите и да създадат координирани стратегии в областта на здравеопазването, включително по-нататъшното използване на съвместни обществени поръчки на ЕС за лекарства. Освен това Комисията следва да създаде европейски резерв от лекарства за извънредни ситуации със стратегическо значение в съответствие с механизма за RescEU. Той следва да работи като „спешна европейска аптека“, която да сведе недостига до минимум. Трябва да се гарантира равен достъп за всички държави членки чрез нов механизъм за справедливо разпределение.

За да се улесни разпространението на лекарствата между държавите от ЕС, те също така искат по-гъвкави правила относно форматите на опаковките, процедурите за повторна употреба, по-дългите срокове на годност и употребата на ветеринарномедицински продукти.

Цитат

След гласуването докладчикът Натали Колен-Йостерле (ЕНП, Франция) коментира: „Общественото здраве се е превърнало в геостратегическо оръжие, което може да доведе континента до безсилие. Нашата зависимост от държавите извън ЕС бе изложена наяве от настоящата пандемия. Някои видове производство трябва да бъдат преместени, законодателството трябва да бъде хармонизирано, а сътрудничеството между държавите членки трябва да бъде укрепено, за да се постигне по-голяма солидарност и да се възстанови независимостта ни.“

Евродепутатите ускоряват процедурата, позволяваща на ЕС да вземе заеми в размер на 750 млрд. евро за плана за възстановяване „Next Generation EU“.

На септемврийската пленарна сесия евродепутатите гласуваха чрез ускорена процедура законодателно становище по Решението за собствените ресурси (РСР). Така отпада важна пречка и се ускорява процедурата за прилагане на ключовото законодателство на ЕС. То ще даде тласък на икономиката, тъй като ще позволи на Комисията да набере на финансовите пазари 750 млрд. евро за фонда за възстановяване.

Гласуването дава възможност на Съвета на ЕС бързо да приеме РСР и да започне процес на ратификация в 27 държави от ЕС. Така планът за възстановяване ще може да бъде приложен възможно най-скоро.

В становището си, прието с 445 гласа „за, 146 гласа „против“ и 88 гласа „въздържал се“, Парламентът поддържа позицията си относно необходимостта от въвеждане на нови източници на приходи в бюджета на ЕС, които следва да покриват поне разходите, свързани с плана за възстановяване.

Парламентът иска правно обвързващ график за въвеждане на новите собствени ресурси. Финансирането на възстановяването трябва да бъде устойчиво чрез въвеждане например на данъци за транснационалните замърсители и мултинационалните корпорации, за да не се прехвърлят финансови тежести на следващото поколение, настоява Парламентът.

Гласуването на законодателното становище от Парламента е ключова стъпка, която ще позволи Решението за собствените ресурси да бъде прието от Съвета на ЕС и да бъде внесено за ратификация от парламентите на държавите членки. РСР е правното основание за източниците на приходи в бюджета на ЕС.

Освен това новото РСР ще представлява правното основание за набиране на средства от финансовите пазари за финансиране на Инструмента на ЕС за възстановяване „Next Generation EU”. Съветът на ЕС приема решението с единодушие след консултация с Европейския парламент. Преди влизането в сила, предвидено за януари 2021 г., заедно с новата МФР, РСР трябва да бъде ратифицирано от парламентите на всички държави членки.

Евродепутатите призоват за засилване на механизма на ЕС за гражданска защита, така че ЕС да може по-добре да реагира при мащабни извънредни ситуации като COVID-19.

 

Механизмът за гражданска защита на ЕС (МГЗС) успешно помага на държавите членки да спасяват човешки животи, включително по време на кризата с COVID-19, чрез координиране и подпомагане в областта на гражданската защита. Медицинско оборудване като респиратори, лични предпазни средства, терапевтични и лабораторни материали са предоставени чрез механизма rescEU в подкрепа на националните здравни служби по време на пандемията. Само тази седмица беше използван за предоставяне на допълнителна подкрепа за бежанците на остров Лесбос след пожара в бежанския лагер Мориа.

Пандемията обаче също показа, че когато много държави членки са засегнати едновременно от една и съща извънредна ситуация, начинът, по който е създадено настоящото управление на кризи, има своите ограничения. Поради това евродепутатите искат да засилят ролята на ЕС чрез механизма rescEU, за да се гарантира, че държавите членки не са оставени да разчитат само на собствени активи и доброволна подкрепа при справяне с такива извънредни ситуации.

Необходимо е по-голямо и прозрачно финансиране на ЕС

В текущите преговори относно бюджетa на ЕС и фонда за възстановяване, Парламентът подкрепя значителното увеличение на предложения от Комисията бюджет.

Парламентът, обаче, иска да бъде разпределена значително по-голяма сума за готовност, включително за закупуване на необходимото ново оборудване, материали и ресурси на rescEU, за помощ на държавите членки при претоварване на националните капацитети. Това би дало възможност да се реагира бързо и ефективно на мащабни извънредни ситуации или на събития, които се случват рядко, но които оказват голямо въздействие, включително спешни медицински ситуации, като COVID-19.

С цел повече прозрачност по отношение на използването на финансиране от ЕС, членовете на ЕП искат също да уточнят как се разпределят средствата по трите стълба на механизма: превенция, готовност и реакция.

Докладът беше приет с 617 гласа „за“, 52 гласа „против“ и 23 гласа „въздържал се“. Парламентът е готов да започне преговори с държавите членки, за да може преработеният механизъм да влезе в сила от януари 2021 г.

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода l9n