Надеждите за построяването на европейския коридор се съживява
16-годишна жп митница, която не е работила и пет минути, и тунел без релси, копан преди седем десетилетия – това е налице от Коридор №8, свързващ България, Северна Македония и Албания, предава кореспондентът на БГНЕС за региона.
Рано или късно прословутият Коридор №8 ще го има, но засега имаме само това. Действието се развива край кюстендилското село Гюешево. Тук на гарата, до която пътува влак само три дни в седмицата, свършват релсите, които трябва да свържат първо София със Скопие, а по-нататък железницата да стигне до Албания и Адриатическо море.
Тунелът е на около километър от гарата – нещо като корито, прокопано в склона, завършващо с входната му арка, облицована с плочки. От македонска страна излиза в местността Димов хан над село Узем, разстоянието от Гюешево дотам по права линия е близо 3 километра. От това разстояние са прокопани 600 метра от българска и неясно колко от македонска, но и това не е сигурно.
От македонска страна входът на тунела се е срутил, макар и външно да изглежда, че е укрепен добре. В подстъпите му има свинарник, а непосредствено преди входа – блато. Тунелът излиза на 5 км след ГКПП Деве баир, до него се достига по черен път, на 1.5 км в дясно от разклона за село Узем
Тунелът е замислен още през XIX в., но изграждането му започва едва през 1942 година, по време на българската администрация във Вардарска Македония и Беломорието. Съоръжението се строи от смесено българо-германско предприятие. От наша страна са прокопани и облицовани една четвърт от общата дължина на тунела. Тук за последно се е работило през 1948 година, когато „умират” българо-сръбските отношения и съседна Македония става част от СФР Югославия.
Днес коритото пред входа на тунела е затлачено от свлекли се камъни и израснали дървета. Откриването му от външен човек е невъзможно, не се намира срещу релсите, а на 800 метра встрани, явно в него ще се влиза след плавен завой. На 20-ина метра след входа тунела е наводнен, навлиза в склона на около 600 метра въпреки, че местните хора твърдят друго.
За тези 70 години тунелът го има, но българо-македонските отношения „ферментират” трудно, макар че първи признаваме новата държава. Докато те еволюират до ерата „Борисов-Заев”, хладът в тунела е изключително подходящ за склад на млечните продукти на бившето вече кюстендилско предприятие „Сердика“.
Надеждите за построяването на европейския коридор се съживяват след подписването на Договора от Преспа между премиерите Борисов и Заев. Трасето ще бъде скоростно, наново ще се копаят тунели, но този под Осоговската планина ще се ползва, макар и прокопан наново.
Местните хора седят в хранителния магазин и умуват дали през тунела под Осоговската планина ще мине нявга влак.
„Ако тунелът бе направен, сега щях да съм кмет на Охрид“, казва 87-годишният Милан Петракиев от Гюешево. Според него коридорът ще го има, той е вековна мечта на хората от двете страни на границата.
„От наша страна от тунела са прокопани два километра без 200 метра, от македонска страна нищо не е почнато, работят по жп-трасето от Крива паланка насам“, твърди бившият военен Борислав Костов, живущ на 300 метра от тунела. Костов е сигурен, че тръгне ли коридорът, районът е обречен на просперитет. „За какво даваха тези народни пари, след като митницата не е работила и 5 минути“, попита бившият военен, сега волен пенсионер.
„Копано е и от наша страна, много малко остава да се свърже с прокопаното от вас“, каза македонецът Игор, чиято къща е на около километър от тунела.
„Не се тревожи, коридорът ще го има, ние го започнахме отдолу нагоре“, каза полицаят, дежурен на македонското ГКПП Деве баир.
Така че засега има тунел и митница, а щом има политическа воля, трябва и влакът да мине през тунела под Осоговската планина./ БГНЕС
