Честита Баба Марта!

Снимка: Infomreja.bg

Днешният празник има дълбоки корени в миналото на нашия народ

Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които отбелязват нейното идване с толкова голям празник, изпълнен с традиции, чиито корени се крият в далечното минало на нашия народ.

Легендите и преданията, свързани с Баба Марта, са многобройни. Според една от тях  тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците януари и февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя  или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита.

В миналото българите вярвали, че когато тя се засмее, навън ще е слънчево и топло, но разсърди ли се, задухва силен вятър и облаци закриват слънцето. Именно затова огромна част от традициите и обичаите, свързани с този ден и месеца като цяло, са посветени на умилостивяването на Баба Марта.

Поверието гласи, че на 1-ви март тя спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, червени чорапи и червена зaбрадка. Хората вярвали, че старицата ще влезне само в спретната и подредена къща и поради тази причина в края на февруари семействата почиствали домовете си старателно. Това пролетно почистване символизирало за тях отърваването от всичко лошо, старо и ненужно, останало от миналата година. Разпространено било и в двора да се изнесе  и простре червена покривка, пояс или постелка, защото хората смятали, че това ще зарадва Баба Марта и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и нейните обитатели.

Мартеницата е един от най – обичаните български символи. Най – често тя се прави от усукани вълнени или памучни бели и червени конци.  Всеки един от цветовете има своето значение – белият символизира чистотата, невинността, новото начало, а червеният  олицетворява  живота, зачатието, енергията на слънцето и плодородието. Въпреки това в различните краища на България мартениците могат да са направени и от други цветове. Така например в Родопите те са многоцветни, а в Софийско и Мелнишко може и да са сини и червени. При изработването на мартеницата конците трябва задължително да се засучат на ляво и понякога може да се добавят различни символи, като черупка от охлюв за здраве и сила, мъниста против уроки, скилидка чесън за предпазване от зли демони или паричка за благополучие.

Първоначално мартеници носели само младите жени и децата, но впоследствие всички започнали да си ги разменят. Българите вярват, че окичването с мартеница ще ги предпази от зли сили и ще им донесе дълголетие. Това се прави и за здраве, късмет и успех през предстоящата година.  Също така старите българи вярвали, че в природата съществува някаква зла сила наричана „лошотия“ , която се събужда през пролетта и на мартеницата е приписвана магическата сила да предпазва хората от нея.

Въпреки това мартениците се носят само за определен период от време, свързан със знаците на приближаващата пролет – цъфнали дървета, среща с първите долитащи прелетни птици – щъркели, лястовици или жерави. Ако хората искали  да бъдат румени и здрави, трябвало да закачат мартеницата си на цъфнало дръвче, а ако искали да избягат от всичко зло, те трябвало да я хвърлят в течаща вода, която да отнесе злините.

В последно време около произхода на мартениците се заражда спор. Според една от версиите този амулет води началото си още от времето, когато траките са живели по нашите земи и закачали червени конци на добитъка си, за да го предпазят от болести. Другата теория пък ни  отвежда в периода, когато хан Аспарух започва да сформира българската държава. С тази версия са свързани и три от легендите за мартеницата. Макар и сами по себе си различни, преданията се обединяват около това, че хан Аспарух получил съобщение от красивата си сестра Хуба под формата на бял конец, привързан към крака на птица – сокол, гълъб или лястовица, в зависимост от историята. По време на пътя птицата се наранила и така конецът се оцветил и в червено. Зарадван от скъпата вест от сестра си, хан Аспарух накичил целия си народ с такива конци, откъдето се смята, че произлиза и съвременната традиция.

Независимо от своя произход, мартеницата остава един от най – емблематичните и обичани символи на България. Бяло – червеният конец е това, което в един ден свързва всички българи, независимо къде се намират.

Честита Баба Марта!

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода 2za

FACEBOOK