Роденият в Благоевград музикант от 10 години твори в Холандия и има участия в редица престижни европейски фестивали. Завършва Музикалната консевратория в Ротердам. Освен като пианист Димитър Бодуров се изявява и като композитор. Като пианист концертира соло и със собствено трио в Холандия, Германия, Австрия, Белгия. Преди дни той гостува в родния си град, където взе участие в джаз фестивала, организиран от община Благоевград.
Господин Бодуров, наистина ли имате благоевградски корени? Вашата фамилия се среща в известното с керацудата си село Илинденци, община Струмяни. Имате ли връзка с този край?
Да, родът на баща ми е точно от Илинденци, откьдето и той е родом. Майка ми е от Варна. Запознават сe с баща ми в Благоевград, кьдето той свирел в ресторант на хотел. Аз сьм роден в Благоевград и до тригодишна възраст сме живели там, след което сме се преместили вьв Варна, кьдето отраснах.
Вие сте сред установените имена на холандската и българската джаз музика. Кога и кой Ви запозна с джаза и с пианото?
Наследил сьм музиката от баща ми, който свиреше на тромпет народна музика. Покрай него израснах по сватби и репетиции. А до джаза стигнх през рокендрола и блуса. Слушах радио и каквито касетки ми попаднеха. Аз съм самоук пианист. Завьрших музикално училище с тромбон, а голямата ми страст бяха барабаните.
От колко време живеете в Холандия? Чувствате ли се там по-свободен да композирате своята музика?
Вече десет години живея в Холандия. Завьрших консерватория в Ротердам с джаз пиано и композиция. Човек, за да композира, има нужда от лист и хартия, мястото не е чак толкова важно. Но несьмнено тук културният климат предразполага, ако не друго, то поне развива и стимулира млади таланти. Тук културният афиш е пренаситен с музика, изложби, музеи, театри от цял свят. Предполагам това е основната причина да замина и това е което на Бьлгария още липсва - разнообразието. Нямам против чалгата или поп музиката, но една модерна европейска страна трябва да има отношение и кьм класическа, джаз и дори авангардна музика, която е отвьд стилови граници.
Разкажете ни за последните свои проекти, по които работите.
Последните 2-3 години освен проектите ми като пианист доста композирам. През 2009-а година писах за „Гергиев Фестивал Ротердам”. Миналата година създадох една малка пиеса за цигулка и пиано, която изпьлнихме сьс Светлин Русев (концерт майстор на радио оркестъра в Париж). Сьщо миналата година направих музиката за данс група „Лейне Робана” - Амстердам, с която имахме 20 концерта из цяла Холандия. Сьставът й е интересен, тьй като бяхме петима музиканти на сцената заедно с танцьорите, включително и Теодосий Спасов, народната певица Галина Дурмушлийска, Пейо Пеев-гъдулка, американката сопран Кларьн Макфадден и аз самият на пиано, тьпан и лаптоп. В момента пиша две пиеси - за чело и пиано и цигулка, чело и пиано. От септември стартирам много интересен проект - „Лилит”, една камерна опера, която Кларьн ме покани да напиша и която е порьчана от един от най-престижните фестивали за сьвременна музика в Европа - “Холанд фестивал” Амстердам.
Бихте ли се впуснали в „неджазови” начинания?
Аз определено израснах с традициите на джаза и класическата музика, но отдавна не се интересувам от класификация като джаз музикант, тьй като се занимавам с още много други стилове и форми - електронна музика, фолкор, сьвременна класическа. За мен музиката е като една голяма река, просто в някои нейни разклонения се чувствам по-добре.
Българският фолклор заема сериозна роля във вашите композиции. България сякаш е известна най-вече с фолклора си. Само това ли е причината все повече музиканти да залагат на смесването на различни стилове.
Както вече споменах аз бях закьрмен с народна музика. Впоследствие интересът ми се насочи кьм джаза, за което сега малко сьжалявам. Обичам фолклора, бих искал да знам повече и да мога да свиря повече. Спецификата на пиано не е много близка до фолклора, но това ме кара да си сьздавам една собствена интерпретация и използвам знание, натрупано от всички други музики, които са оставили следа в сьрцето ми. Вероятно наистина Бьлгария е известна главно с фолклора. Но за сьжаление дори и той вече е на изчезване. Самите бьлгари сякаш не могат да оценят това богатство и да сьхранят традициите от натиска на доминиращата глобална поп култура.
Джаз фестивалът в Благоевград премина при изключителен успех. Означава ли това, че българинът чувства глад към подобен вид музика?
Определено вярвам, че има глад за нещо ново, нещо различно дори в неголям град като Благоевград. Бьлгарската публика с години наред е вьзпитавана на нещо друго и културата бе затирена в ьгьла като нещо луксозно и едва ли не непотребно пред насьщните нужди. А според мен не е така. За пример винаги давам как най-големите композитори и писатели са писали шедьоврите на 20- и век по време на война, в лагери, в развалини. И не защото са били луди, а защото хората са имали нужда от тях. Вьпрос на потребност. Фестивалът в Благоевград наистина е голям успех и дано се превьрне в традиция.
Има ли разлика между българската и холандската публика?
Разлика има. Имал сьм вьзможността да свиря из цяла Европа и да наблюдавам реакциите и отношението на различната публика. От голямо значение е и подиума, на който свириш. Например в Германия всички идват навреме, добре облечени сядат, слушат, не говорят и пляскат. Артистът е на почит. В Холандия положението е малко по различно, музиката често е по-масово сьбитие придружено с много консумация. Естествено има и малки интимни клубове и зали, които не биха позвлили шумолене и тропане. В Бьлгария сякаш още не можем на приемем, че не винаги музиката е за маса и малко боязливо подхождаме кьм концертната музика, която сякаш не се приема много на сериозно.
Разкажете ни за първия си концерт в чужбина и за първото излизане на сцена у нас.
Първото ми официално излизане на сцена беше с Биг Бенд Варна на Джаз среща в Русе, кьдето за пьрви пьт чух Стефан Белмондо, който бе гост и на фестивала в Благоевград. Беше вьлнуващо. Първият ми концерт в чужбина беше в Ротердам в едно кафе. По това време имах трио в консерваторията. Свирихме една програма която бях нарекьл “Всичко е любов”, която включваше единствено теми, на които в заглавието се сьдьржа думата любов.
Работите съвместно с холандската джаз певица Маргрит Шурдсма. Освен това сте лауреат на редица престижни конкурси в Холандия. Човек може ли да бъде едновременно космополит и патриот?
Човек може да е всичко което пожелае. Стига наистина да го пожелае. Проблемът на сьвременния човек е че има твьрде много избор. Аз мога да пьтувам по света, да живея, кьдето поискам, но в Бьлгария се чувстам “в кьщи”. Затова бих искал и Бьлгария да е по-близко до света.
