Красимира Николова от с. Жабокрът е на 68 години и не си и помисля да се почувства остаряваща. На поредния Празник на зелника в родното си село тя беше сред победителки в атрактивното състезание, което не е изненада за никого, защото нейните зелници са прочути отдавна.
Пременена в автентична народна носия, тя с гордост показва своите кулинарни майстории и се представя с тях на какви ли не празници в селото и в града – фамилни, читалищни, пенсионерски, приятелски. Прави го със сърце, както всичко, с което се захване. Сред най-активните членове е на читалище „Съгласие“ в селото, където пее в женската фолклорна група „Славей“.
Красимира е родила, отгледала и изучила шест деца – трима сина и три щерки, които са й се отплатили с 8 внучета, а те пък - с четири правнучета, засега. Това е жена, която заслужава званието майка-героиня. Имаше някога и такива звания, които носеха скромни привилегии, но най-вече изразяваха признателността на обществото за такъв безценен принос към него.
Днес звания няма, няма и привилегии – ни скромни, ни никакви. Но шест български деца са си шест български деца! Това е привилегията – да ги имаш и да ги направиш хора!
Преди десетина години е загубила съпруга си. Останала е да се бори сама с живота и да се справя с достойнство с всичките му предизвикателства със своите крехки, а всъщност така жилави женски сили, каквито едва ли някой мъж има.
Гордее се с това, което прави, и не чака звания и признания. Почетните й звания са нейните шест деца и новите зелени филизи, които израстват от фамилното дърво. Каквото прави, го прави за другите – цял живот е било така.
Прави го всеотдайно, скромно, безшумно. Стъпила здраво на земята, тя всъщност гордее с честния си, полезен и пълноценен живот. Тя е истинска. За колко хора „по върховете“ може да се каже това?!
