Дълго време 70-годишната авторка – Донка Атанасова, се колебае дали да пристъпи към издаването на своята книга „Бащин дом“, но в деня на свободата и словото тя вече е взела решение и книжката излиза на бял свят.
„Обещах на баща си да продължа „борбата“ и да върна малкото земеделска земя на наследниците на най-обичаните ми баба Донка и дядо Илия Босилкови от с. Багренци. Спазвайки законите, няма да успея. Затова подарявам им тези стихове“, споделя тя.
Книжката съдържа 27 подбрани стихотворения. В нея Донка е включила и творби на любимото си внуче Гуидо.
„Надявам се да трогна някои хора, защото всички страдат като мен“, казва тя и подкрепя тезата си с думите:
”Вкъщи казват, че съм оглупяла,
а аз се чувствам малко поумняла.
Спора ще решите Вие,
истината е една – и ще Ви благодаря.
Моля, който прочете,
Следващите стихове,
Да каже от сърце
Права ли съм или не?!“
Донка, като една зряла жена и истинска родолюбива и честна българка, споделя в своите строфи кратки, но точно казани и добре изплетени на място думи.
Нейните съкровения в стихотворението „Тъга“:
На що, Господи, да се надявам?
Щом дошло е време
Бащината къща да продавам,
От крадци да я спасявам,
Дядовата нива да купувам,
Че общинска вече е станала.
Общината на търга ми я продаде
Беден бюджет да спасява.
Министри милиони да раздават,
Богати българи да има.
Да пълнят кофите с боклук ,
Храна да има някой друг“.
В стихотворението „Търговийка“ е описана действителността:
„Откакто свят светува.
На богатите децата
Знаят правилата.
Щом играят си с парите
Навсякъде отворени са им вратите.
Двойката шестица става
И конкурси побеждава.
Сладка длъжност получава
И закони не признава.
Няма никакъв проблем
В миг законът е сменен.
Защитава тоз, що плаща
А в затвора друг изпраща.
Що с пари не се купува
С много пари се пазарува.
Старо правило това е
Нека дълго то не трае.
Нека всеки получава това,
Което заслужава
И Бог му го раздава…
Интересно ще бъде на читателите да чуят още от истините в класическите стихоплетства на Донка.
„Демокрация”
Какво ни даваш, Демокрацио,
на мен и моите другари?!
Що ден и нощ се трудихме
Без страх за утрешния ден.
А днес остави ни без работа.
С деца зависими от нас.
С родители грижовни, пестеливи
Загрижени за утрешния ден.
Навъдиха се банки обирджии.
Изчезнаха спестените пари.
Бездомници, клошари, просяци,
Ти, Демокрацио, роди.
Ти ни даваш богата информация
Кой майка си изнасилил,
Баща сестра и брат затрил.
Кой къде с какво Родината е посрамил.
Към други щедра си!
Препълваш джобовете им с пари,
Главите им с лъжи
Да вярват си сами.
Чудна работа не зная
Що за демокрация това е?!
За нас зла мащеха си ти,
А ние мъртви сме души.
Баба Донка съвсем чистосърдечно си признава:
„Скарана съм с правописа.
Отдавна не чета и пиша.
Моля, грешките ми отминете
И не ме корете!“
