Тука има – тука нЕма коронавирус
Пътят на информацията за броя на заразените от КОВИД – 19 се оказва не съвсем лесен, да не кажем и доста трънлив. От сутрешните брифинги та чак до прессъобщението до 17 часа минава бая време, бройките се сменят, а журналистите влизат в ролята на калкулатори. Абсурдно, но на т.нар. мисирки се налага да броят случаите на коронавирус като пилци по жиците, защо ли?
Една обикновена грешка, например хвърля в паника Кюстендил. Защо – защото генералът съобщава за епидемия в цял шивашки цех. Да – ама не. Не само, че няма епидемия, но не е и в цех, а диагностицираните са в дружество и то 3-ма. Следват и масовите тествания в Банско и там системата е тука има – тука нема. Оказва се, че онова блокирано курортно градче е по-чисто от очакванията, а короната отдавна си е отишла, ако въобще я е имало в този мащаб. А следват и още редица недоразумения – 3-годишно дете е прието в болница в Дупница, само че детето не е на 3, а на 38 г., та и то е дете на майка си. На Генерала поднесли информация изпускайки цифричката 8 и с това нещата не приключват. Идва ред на великото звънене по телефони и прехвърляне от институция към институция. РЗИ – Кюстендил, доста трудно дава информация, да не кажем, че липсва такава, на заседание са….., а хората питат, искат да знаят, страхуват се….. Започва се едно велико звънене по болници, откъдето отговорът е един и същи – Ние отговаряме само за настанените лица при нас, а психозата е пълна. Хората вече до такава степ се побъркаха, че едни не смеят да излязат от домовете си, а други вярват в предсказания на пророци и пречистване на света….., ако така им е по-лесно – да вярват.
Но и тук не свършват „драмите“, броиш, броиш и накрая пак сметката не излиза. Идва време вечерно – къде след 20, къде след 23 часа, и се започват едни брифинги, а новините бликат от информация за коронавирус, мерки, нови и нови заповеди. После защо сме с разхлабена психика, явно трябва да дадем повече хляб и на психолозите, които и без това имат достатъчно работа. Да не говорим в това време ако започнеш да кашляш или вдигнеш температура – съвсем не на шега, нервите не издържат на никой. Финансовата част е нещо друго – ударът як, а краят на очакващата ни криза неясен.
Накрая пък сме искали и разхлабване на мерките, ама защо, та нали има ръст. Българинът не бил научен да спазва правила – да се научи, но вече е малко късно и затова.
Всеки ден, всеки един от нас се пита скоро ли ще отмине т.нар. епидемия от COVID - 19 - едва ли има кой да каже, но със сигурност след нея ние няма да бъдем същите, да се надяваме обаче да се променим към ДОБРО...
