Дедо Лазко-героят на Банско, останал без гроб

Снимка: Infomreja.bg

Идеята за изграждането на голям църковен храм в Банско вероятно е възникнала в началото на 19. век. Селото се развивало и нараствало, хората били работоспособни, а семействата многодетни. Също така много банскалии търгували с беломорски памук и обработени кожи извън пределите на османската империя, във Виена, Будапеща, Лайпциг, Париж. Братята Лазар, Иван и Михаил Германови – Голеви откриват във Виена банка „Германи”, която отпускала земи на сръбското княжество. Почерпеният опит от видяното „навън” се отразява и на тукашния манаталитет.

Начело на инициативата и нейн подръжник е Лазар Герман – кмет на село Банско в този период. Наричан е от съселяните си дедо Лазко. Той е роден около 1770 г. Негов брат е Михаил Герман – дипломатически представител на сръбския княз Милош Обренович. По майчина линия Лазко е първи братовчед на Неофит Рилски.

„Че градиме нова цръква, двойно и тройно по-голеама, по-здрава от таа, дека иаме, да видаа христяни и поганици шо знаее и шо може Банцко! Но да знеате и помните, голеама пара и ангария требува да дадете дан и дар целото население!”, казал дядо Лазко.

Започвайки да оранизира издигането на храма, кметът се оказва еднакво обичан и мразен от населението. Той задължава всеки да отдели средства за строежа, а който няма тази възможност,да се включи с труд. През периода на организиране на строежа и самото строене Герман активно следи работата. Това кара част от населението да се възпротиви на прекаления ентусиазъм в името на идеята. Някои от първенците подтиквали който мине покрай църковната порта, да хвърли камък с думите: „Проклет да е!”. Все пак дори и след смъртта на организатора банскалии продължават делто му и завършват успешно църквата.

Преди да се постави и първият камък на строежа се провеждат диалози с по-висште османски управители.
По онова време обстановката  в Банско не е била спокойна.От време на време селото е посещавано от кърждалийски орди от по 50-100 човека. Местните ги наричали „хайти”.Те ограбвали селото.

Според сведения Банско е било най-богатото селище от Разлога и нямало сред населението мюсюлмани, както и представител на турската власт. Сред османските данъчни тефтери от периода 1570 – 1660 г. в Банско има 100-120 къщи  събрани от три махали. През втората половина на 17. век голяма част от населението в Разложката котловина е помохамеднчено, но Банско остава изцяло с християнско население. Изключение прави Хасан Йорданов, който обаче запазва бащиното си българско име.
Кметът Лазко възлага на воеводата Терзи Никола да ликвидира разбойниците. Дружинатана на Никола направила засада на планинския път, по който се връщали хайтите.Те били обезглавени, а местността е наречена Главите (около пътя за х. "Дамяница"), защото дълго след разгрома им се тръкаляли оголениете им черепи. Около 1810 г. селото вече е необезпокоявано.

Започва същинскато подогтовка за строежа.
Определено е за място на храма - центърът на селото, където Лазар Герман имал имот, който дарил, а след него започват и останалите да дават, каквото имат и могат. Първоначално територията на храма е отбелязана от дървени колчета. Днес се разказва, че всяка вечер, когато заптиета заспят, банскалии местели колчетата и разширявали границите на имота. Други пъти подкупвали „пазачите” с ракия и жълтици. Имайки в предвид данните, че в Банско не е имало турска управа, може да се сметне за лъжовно подобно изказване.

Намиракйки се в територията на османската имерия, всички нейни поданици били длъжни да спазват законите ѝ. Това се отансяло и при издигането на стореж, макар че са дадени много подкупи и извършени хитрини, заобикалящи нормите.

Законът изисквал църква да се строи само на място, което преди това е било църковно селище. Независимо, че имало много подобни местности около Банкско и старата църква, за която говорят в труда си братя Молерови, е избрана централната част на селото. За да се спази нареждането, бансклии закопават кръст и икона.

„Една нощ с верен на дядо Лазко човек занесли кръст,икона и две-три черковни антики – заровили ги на нужното място.На другия ден коджабашията на околията повикал една стара жена и я накарал да разкаже за „съня си”.Тя казала,че монах в черно расо,идващ от Света гора,ѝ казал,че в Бенината градина (един от имотите,дадени за цъквата;собсвеност на доведения баща на Н.Рилски – Никола Бенин – б.а.) има закопан кръст и икона от старата църква.Дядо Лазко за всеки случай тайничко спуснал в джоба на агата кесийка с жълтици.”

Втортото изискване от закона е за височината на църквата, която не може да надвишава джамия. Този закон е „забиколен” с две хитрости:
Най-напред на централния вход на храма е издялан кръст и от двете му страни са изобразени два полумесеца със звезди, който символизират приемствеността между християнската и ислямската религия. Това е и дипломатичен ход, който по-късно спасява сградата от събаряне. Причината за исканото от османците разрушаване е, че Христос не може да има по-голям храм от Мохамед. Издяланите символи спасяват храма, защото османците не биха потъпкали място, където е изобразен техният религиозен знак.
За тези символи се разказва, че през 1912 г., когато Банско е освободено от робство, пред входа на храма Яворов държи пламенна реч, в която се изразява, че трябва да се загърбят неволите в миналото и да се продължи напред. Един от присъстващите четник застава под камъка и започва да отчупва с щика на оръжието си полумесеца отляво на кръста. Поетът го спира и казва, че това е част от историята, която не бива да се потъпква. И до днес са останали следите на това дело.
Втората хитрост е по отношение на аритектурата. Замислено е храмът да няма куполи, а формата му е направена така, че да изглежда по-малък.
Носят се и легенди за това, че най-напред са изградени каменните зидове – огради, които освен че са масивни, са и високи, така че създавали здрителната измама за размерите на църквата, изглеждала значително по-малка от реалното.

Строежът на църквата започва официално с получаването на султански ферман. За да се достигне до такова разрешение, трябва да се отправи молба най-напред до солунския паша. Изчакан е подходящият момент, когато пашата става баща. Банскалии отиват в Солун. Носят дарове за новороденото, а управникът е поласкан. Той пита какво искат в замяна гостите. Отговорът е ясен.

През 1833 година започва да се попълва списъкът с дарения. Дядо Лазко дава всичко, което има. Нужни са средства за да се излеят варници за вар, каруци за пренасяне на камъни. Парите свършват. На 15. септември 1834 г. започва поворно събиране на средства от банските фамилии.
Ораганизаторът е разтревожен от бързото намаляване на събраното. Герман отива в Неврокоп да търси пари от Алтън бей под предтекст, че му трябват за търговия. По-късно лъжата е разкрита. Дедо Лазко е окован във вериги и отведен отново в Неврокоп, откъдето така и не се завръща. Предполага се, че смъртта му е настъпила около 1839 – 1840 г. Останки липсват.

 

 

Снимка: Infomreja.bg

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода a2g