На 19.06. още едно от слънчевите деца на милата ни родина си отиде – Мими - родена със Синдром на Даун и връхлетяна от коварното заболяване левкемия. Тя, заедно с дарителите и всички нейни близки, се бореше със зъби и нокти за оцеляване.
Мими се нуждаеше от спешна интервенция в Германия, която изиска бързо и ефективно събиране на средства от дарителите. Непосилната сума се набираше бавно, но хората, желаещи да помогнат, никак не бяха малко.
Знаете ли кой обаче въобще не опита да протегне ръка на семейството на Мими? Прекрасната държава. А знаете ли кой изискваше от семейството на болното дете да заплати за вливането на лекарства, които не се покриват от НЗОК, сума от близо 14 000лв., въпреки подадените от майката Неда Мирчева документи? Здравната каса. И докато те изясняват недоуточнените си клаузи и си избистрят мозъците, за съжаление - детето почина. А за още по-голямо съжаление на всички нас, това не е единичен случай. Същата тази държава не само не протяга ръка на хората в нужда, ами напротив, изтръгва от ръцете им всяка една надежда.
Докато животът на хиляди деца зависи от това колко продадени декорирани хартийки ще има на следващия благотворителен базар, България си мълчи, защото страната ни има милиони за изграждане на суперкомпютри и нови магистрали, но не и за спасението на децата ѝ. Цялата тяхна надежда е в дарителите, така че – моля ви, Драги сънародници – помагайте с каквото можете, че на българските институции очевидно не им пука особено за българските умиращи деца.
А на Вас, скъпи управници, Ви пожелавам да изгниете до мозъка на костите си…
