Две становища на БАН са категорични за родното място на Рилски

Снимка: Infomreja.bg

Българската академия на науките публикува две становища

Две научни звена на Българската академия на науките излизат със становище, че родното място на Неофит Рилски е град Банско. Документите са изготвени след молба на кмета на Банско Иван Кадев за официална научна позиция.

Това се случва след седмица от поисканото от Кадев разрешение на въпроса.

В становището си Институтът за исторически изследвания цитира редица проучвания, в които недвусмислено се доказва, че родното място на Неофит Рилски е именно Банско.

Във фонд 12 на Научния архив на БАН се съхранява документ, в който възрожденецът собственоръчно посочва града, в който е роден.

В Становището си Институтът за исторически изследвания на БАН се твърди, че спорът е много стар.

Съвременната българска историческа наука приема, че Неофит Рилски е роден около 1793 г. в Банско, откъдето произхожда и неговото семейство. 

Решението на въпроса обаче има дълга предистория, тъй като от края на 18. век в Банско-Разложкия край не са останали документи, които категорично и по безспорен начин да показват кое е родното място и коя е годината на раждане на момчето Никола Поппетров. 

В свои ранни публикации учени като В. Григорович, а след него и К. Иречек твърдят, че Рилски е роден в село Гулийна баня, днешното село Баня, Разложко. 

Предполага се, че при пътуванията си в България през 1845 г. Григорович е черпел сведения от лични разговори със самия Никола или негови съвременници. Според руския учен, Никола е роден в Баня.

През 1881 г. – годината на смъртта на Неофит Рилски, неговият ученик Паисий публикува първата самостоятелна биографична скица на своя учител, в която категорично заявява, че родното му място е Банско. 

10 години по-късно обаче, Рачо Косев отпечатва нова, по-пълна биография на Неофит Рилски, която отново се връща към версията за село Гулийна Баня. Авторът пише по събрани спомени на монаси в манастира, след смъртта на Рилски, че Неофит е роден в Баня в семейство на баща – учител и свещеник, а отец Панталеймон бил съселянин на Никола.

През 1926 г. отношение по възникналия спор взима проф. Иван Шишманов, който въз основа на косвени данни от писма на банскалии „съотечественици“ на Неофит Рилски, а и от публикация на К. Иречек от 1883 г. коригира твърдението за село Баня и утвърждава това за Банско. 

Същевременно в публикациите има много други автори и енциклопедични справочници, в които се застъпват противоречиви становища, но без да се привеждат нови доказателства. 

Съществуват още две свидетелства в полза на Банско, които според БАН изиграват важна роля за проблема. Едното от тях е на Димитър Молеров, публикувано под заглавие „Иконопис в Банско“, където пише:

„Димитър Молеров, когато бил момче, имал в Банско неразделен другар – Никола Поппетров Бенин, или после отец Неофит Рилски, чиято родна къща и днес съществува в Банско, а тъй също има и живи негови роднини. Двете момчета заедно са учили на българска книга в село Банско. Митър, прадядо ми, трябвало да напусне Банско и да отиде заедно с баща си в Рилския манастир да рисуват икони. Неофит Рилски не можал да се раздели с добрия си другар Митър и искал и той да отиде в манастира да се учи за молер, но родителите му не го пускали по никой начин. Тогава той избягал от родителите си и стигнал Митър и баща му в местността Предял, с които отишъл в Рилския манастир“. 

Сведенията, които дават ученикът на Неофит Рилски – Паисий, през 1881 г., представят Неофит не като връстник, а като по-млад ученик на Димитър Молеров, но по отношение на родното място разминаване между известията няма. 

Много категорични са заключенията в изследването на проф. Румяна Радкова от 1972 г., в което авторката въз основа на документи от личния архив на книжовника, съхранявани в научния архив на БАН, по недвусмислен начин доказва, че Банско е родното място на Неофит, където „се е родил и возпитал“. 

Не съществуват по-късни изследвания, които да подложат на съмнение доказателствата, изнесени от проф. Радкова, която е най-компетентният познавач на делото и живота на Неофит Рилски. 

Историческата наука непрекъснато се развива в открит спор и сблъсък на мнения. Всяко изказано твърдение трябва да бъде подплатено със сериозни аргументи, документи и факти, пишат от Института за исторически изследвания при БАН – доц. д-р Пламен Божинов, д.и.н. проф. Илия Тодев и гл. ас. д-р Димитър Христов – сътрудници на Секция „Българите в Османската империя и Европа“, изготвили едно от становищата.

В Становището на Научен архив на БАН се пише още, че сведения за родното място на Рилски има още в:

Текстове на Д. Маринов – ученик и съвременник на Рилски, който твърди, че Неофит е от Баня.

На същото мнение е и изследователят на просветното дело у нас – Никола Ванков. 

В 1896 г. А. Теодоров-Балан също приема, че Неофит Рилски е роден в Баня. 

През 1911 г. И. Мирчев осведомява, че родното село е Баня. 

През 1924 г. Боньо Ангелов приема същото. 

През 1944 г. спорът е подновен, като повечето автори се произнасят в полза на Гулийна баня. 

 

КОМЕНТАРИ

Няма добавени коментари.

Код за сигурност, въведете кода sj2

FACEBOOK