Лекарят от болницата в Гоце Делчев, обвинен за смъртта на 16-годишно момиче, разкрива своята гледна точка за случая
Преди дни от прокуратурата оповестиха информация за подвеждането под съдебна отговорност на двама лекари от МБАЛ „Иван Скендеров“, обвинени в немарливо отношение към медицинската професия, довело до смъртта на 16-годишно момиче.
По този повод д-р Петър Шопов – завеждащ Ортопедо-травматологично отделение в болницата в Гоце Делчев, поиска среща с медиите, за да разкрие своята гледна точка за случая. Ето неговия разказ пред репортер на ИНФОМРЕЖА:
“Не е истина, че не съм извършил добросъвестно задълженията си на лекар. Всичко, което трябваше да бъде направено, е направено. Аз като завеждащ отделението мога да кажа, че нито един от работещите в него не е виновен за смъртта на момичето.
Истината е, че това дете пада, поне по думите на майката, на 29-и юни 2013 година от колело. То идва на преглед на следващия ден – неделя. Този ден аз замествах моя колега, който беше в болнични. Прегледах детето и видях леко счупване в областта на таза, без други белези. Други оплаквания не ми бяха съобщени. Приех детето в отделението, наредих да го поставят на специално легло, за да няма силни болки, и направих съответните назначения. След това то беше консултирано от вътрешен лекар.
От 1-ви юли аз бях вече в отпуск.
В понеделник изследванията на детето са били нормални. Във вторник някой вижда рана в областта на срамните устни на момичето. Раната е зашита от мой колега. Два дена пациентката е с малка температура – около 37,1 – 37,2 градуса. В сряда и четвъртък вече няма температура, но все още има болки. Вече се говори за изписване. В четвъртък вечерта обаче детето пие боза, яде някакви плодове и след половин или един час му става лошо. Преглежда го дежурният лекар и му изписва обезболяващи.
На сутринта ми се обадиха и ми казаха, че на пациентката й е лошо. Оплакала се, че има скърцане в коляното. Извикан е хирург – завеждащ отделение, който открива анаеробна инфекция на крака. Тогава детето беше оперирано по спешност в болницата, като бяха спазени всички правила. Същия ден вечерта решихме, че то трябва да бъде изпратено в специализирано заведение за лечение. Започнахме да звъним по телефоните от лекарския кабинет на д-р Радойкова – тогава главен лекар на болницата. Така уредихме приемането на пациентката в "Пирогов", което беше най-правилното решение.
Твърдят, че инфекцията дошла от раната, зашита от моя колега. При операцията раната не беше възпалена, беше чиста. Инфекцията е дошла някъде от областта на средата на бедрото до коляното.
Напълно отхвърлям обвиненията, отправени към мен. Макар че съм бил в отпуск аз съм се погрижил за това дете, участвал съм в операцията, за да видя за какво става въпрос.
Обвиненията на майката са, че никой не е обърнал внимание на дъщеря й. Освен от мен, детето беше прегледано от невролог, акушер – гинеколог, детски лекар и лекар по вътрешни болести. То беше оперирано от двама завеждащи отделения. Майката още първата вечер не остава да спи при детето си, за да го наблюдава, а си отива вкъщи, защото то я гони.
След изписването от нашата болница детето се изпраща в „Пирогов“ с частна линейка срещу заплащане, което озлобява майката.
Детето остава в „Пирогов“ 30 дена. Изписано е в добро общо състояние, афибрилно, изправено, без температура. На 9-и август се прибира вкъщи и обикаля из улиците на града.
При изписването то е насочено към личен лекар. Не знам защо след тежкото си състояние в лечебното заведение не е насочено към хирург. Правят му се превръзки и рехабилитация от колега в извънболничната помощ.
На 23-ти август положението на момичето се влошава и то отново е в „Пирогов“ за 5-6 дена. Там идва и краят – на 29-и август. От моя първоначален преглед са изминали точно два месеца.
Първото обвинение срещу мен беше написано от майката, а второто – от човек в бяла престилка, най-вероятно с диплома за висше образование.
Повтарям – грешка в приемането на детето, поставянето на диагнозата и лечението в Гоцеделчевската болница няма. Има грешки в документацията и те са по различни причини.
А сега малко предистория.
Шест месеца преди аз да приема детето, то е било прието в ОАИЛ (отделение по анестезиология, реанимация и интензивно лечение), а един месец преди да падне от колелото, както майката казва, то е било в нашето отделение по ортопедия и травматология с рани по лявата ръка, които според майката са от стъкло, но не се знае точно от какво са. След това момичето пристига за трети път при нас и може би затова е записано на 1-ви, а е дошло на 30-и предния месец – все още не е изтекла давността на клиничната пътека.
Ще кажа и това, че междувременно листът от ОАИЛ изчезва. А в Отделението по ортопедия и травматология някой минава и къса рапортната тетрадка, в която се записва какво е било състоянието му. Някой взема документацията на детето. Всичко това говори за целенасочени действия. Нашето отделение има много „доброжелатели“. Да са живи и здрави, пожелавам им успех!
На 14-и февруари сме на дело. На него ще искам да присъства лично майката и да ме гледа в очите, както и аз ще я гледам. Ще има много въпроси и много отговори. Но аз няма да допусна да се охулва отделението, което ръководя!
Напишете ми името, не се срамувам от него!"
